Списание Критика и хуманизъм, 58 (1/ 2023):
“Глобализация и пропагандни войни”

(съставители: Ралица Ковачева, Милена Якимова и Димитър Вацов)

краен срок за подаване на текстовете: 10 октомври 2022

Статиите, оформени спрямо изискванията на списанието към авторите, можете да изпращате  на veronika.s.dimitrova@gmail.com (Вероника Димитрова, главен редактор); kovacheva.r@gmail.com (Ралица Ковачева, водещ броя); milena.iakimova@gmail.com (Милена Якимова, водещ броя); dvatsov@gmail.com (Димитър Вацов, водещ броя)

Анотация:

Глобализацията – усилването на социалната свързаност в световен мащаб – през последното десетилетие събужда отчетливи съпротиви. Оформят се нови политически, икономически и културни противопоставяния. Те се разгръщат през дискурсивни противоречия, а често прерастват и в открити войни на фронта на истината. Защото днес дори традиционните модерни авторитети – науката и демокрацията като стожери на истината – биват пряко оспорвани.

Всъщност COVID-пандемията и войната срещу Украйна оголиха точно тези пропуквания в дискурсивната хегемония на модерната рационалност: оспорването на науката при пандемията и на демокрацията – във войната. На теория в късната модерност науката се е смирила и е признала своята погрешимост: съвременните учени се опитват да калкулират вероятности и рискове в ситуация на изначална несигурност. На практика обаче – при разразяването на пандемията – широката публика сякаш се оказа неподготвена да разбере естественото смирение на учените и лекарите и да приеме честно признатия елемент на несигурност в техните прогнози. Рояк от конспиративни теории се просмука през пролуките на несигурността, за да даде на публиката „алтернативна“ сигурност. Поляризациите „за“ и „против“ COVID, „за“ и „против“ мерките и ваксините се превърнаха в истински пропагандни войни: в социалните медии, но и в официалната публичност. На този фон, мародерският реваншизъм на Путин – бруталната му завоевателна война срещу Украйна – буквализира с кръвта на жертвите дискурсивната война, която руската държава отдавна води срещу западните демокрации. Руската пропаганда, начената в началото на хилядолетието, усилена след анексията на Крим и доведена до военизирания й предел сега, оспорва не друго, а суверенитета на народа (демокрацията) от името на суверенитета на управленския елит (автокрацията). Но макар COVID и Украйна да са двете теми, по които в последните години се формират най-мощните дискурсивни поляризации, все пак пропагандни войни текат и на други фронтове.
Кои са те?
Какви са пропагандните пакети, които се сблъскват на тези фронтове?
Кои са медиите, говорителите и мрежите, които ги възпроизвеждат?
Кои са събитията, които ги захранват и какви са наративите, с които се
пакетират?
Какви са контекстите – близки и далечни, исторически и социални – които
захранват тези наративи със съдържание?
Какви са социалните ефекти, които те постигат?
Тези са само част от въпросите, на които очакваме статиите от предстоящия брой на Критика и хуманизъм да отговарят. Важните днес теми за „пост-истината“, и „дезинформацията“ също е добре да бъдат обхванати, но като част от едно по-мащабно усилие за критическа археология на съвременните дискурсивни борби. Разбира се, то е също така усилие да се отвори наново въпроса за бъдещето – и какво бъдеще? – на модерната наука и на либералната демокрация.