ИЗИСКВАНИЯ КЪМ АВТОРИТЕ

Списание Критика и хуманизъм приема текстове на английски, немски, френ­ски, руски и български език. Обсъждат се за публикуване, само при условие, че са изключени всякакви по-ранни или текущи публикации на същия текст.

Статиите се приемат за публикация  след анонимно рецензиране – процедурата предполага двойна анонимност (на автор и на рецензент). Статии се подават за анонимно рецензиране само ако са релевантни на темата на предстоящ брой, обявен предварително на www.hssfoundation.org. Основни критерии, според които се оценяват качествата на статиите, са:

  • степен на важност на проблема, разглеждан от автора;
  • степен на познаване на актуалното състояние на научните изследвания по разглеждания проблем;
  • яснота и издържаност на аргументацията в подкрепа на изложената от автора теза;
  • иновативност и релевантност на подхода на автора към изследвания проблем;
  • стил на писане – научно равнище и овладяване на комплексността на разглежданата проблематика.

 

Материалите трябва да бъдат предавани на електронен носител на адреса на списанието или като прикачен файл на електронната поща: hssfoundation1@gmail.com .

Ръкописите не трябва да надхвърлят стандартни 20 стр. /36 000 знака/, заедно с таблиците и илюстрациите.

Към текста трябва да има абстракт на английски език (до 150 думи) и ключови думи (до 10 на брой).

Отделно се прилагат име, електронна поща, институционален адрес и кратка биографична справка за автора (академична степен, длъжност, монографии, основни стати, научни интереси и пр.) на български и английски език.

Бележките са в края на текста.

Цитирането става съгласно Харвардския реферативен стил.

 

ЦИТАТИ И ИЗПИСВАНЕ НА ЗАГЛАВИЯ В ТЕКСТА

Един автор:

(Гадамер, 2000, с.56)

Когато се цитира същото произведение следващ път, непосредствено след предното му цитиране:

(с.156)

Когато името на автора е част от основния текст:

…Гадамер (2000) твърди, че…

Двама или повече автори:

(Аренд и Хайдегер, 2003)

Когато авторът има повече от една публикация за година:

(Дерида, 1998a, 1998b)

Изписването на заглавие на произведения в текста става в курсив и без кавички:

В своето произведение Практическият разум Бурдийо твърди …

Когато авторът/авторите не се цитират от български източник, името винаги се изписва:

…по-късен израз на Куайн (Quine, 1969, p.27)…

При двама автори с една и съща фамилия цитатите в текста съдържат и съкратените им инициали:

(Знеполски, Б., 1999, с.81-105)

(Знеполски, И., 2003, с.97)

Когато се посочва година на написване/издаване на произведение, само за информация, годината се дава в големи скоби, ако самото произведение

не се цитира и не присъства в библиографската справка:

В Старобългарски страници. Антология [1966] Петър Динеков…

Ако се цитира индиректно, през автор:

(Колхаун 1806, с.7 цит. в Дийн, 1991) или

…изследването на Смит от  2005 (цитирано от Джоунс, 2008, с.156) показва, че…

 

ОФОРМЯНЕ НА БИБЛИОГРАФИЯТА

Необходимо е изготвянето на пълна библиография – т.е. на всички, цитирани или посочвани в корпуса на текста или в бележките към него редурси – книги, статии, списания, вестници, електронни (вкл. медийни) източници.

  • Книга:

Гадамер, Х.Г. (2000) Актуалността на красивото. [№ на изданието, ако не е първо]. София: Критика и хуманизъм.

  • Статия/глава в сборник с редакторски колектив:

Дамянова, Ж. (2002) Политики на превода. В: Знеполски, И. (съст.), Около Жак Дерида и чудовищният дискурс. София: Дом на науките за човека и обществото, с. 370-391.

  • Статия в списание:

Мароцки, В. (2007) Силата на спомена – въвлеченост и рефлексия. Аспекти на едно структурно медийно образование върху примера на киното. Социологически проблеми, 1 (2), с.302-323.

  • Интернет страница:

Попова, С. (2009) Медиите: удавени в превода (му). Фондация Медийна демокрация. Достъпно на: http://www.fmd.bg/?p=4848 [Посетена 9/02/10]

  • Книги, които са преведени:

Бодрияр, Ж. (1996) Към критика на политическата икономия на знака. Превод от френски Антоанета Колева. София: ИК Критика и Хуманизъм.

или, ако става дума за книги с голямо историческо значение, се изписва оригиналната година на публикуване и се добавя и годината на превеждане:

Кант, И. (1781) Критика на чистия разум. Превод Цеко Торбов (1967). София: Издателство на БАН

  • Речници/ Енциклопедии

Ако има автор на статията:

KESNER, R.P. (2002). Memory neurobiology. In: RAMACHANDRAN, V.S.Encyclopedia of the human brain, Vol. 2. San Diego: Academic Press, pp. 783796.

Ако няма автор, а само заглавие, тогава то се изписва и в текста, и в библиографската справка:

The Oxford English Dictionary (1989) Vol. 3, Oxford: Clarendon Press.

  • Ако книгата, статията нямат автор, се изпива и в текста, и в библиографията, заглавието на книгата или статията – статията се обгражда с кавички, а книгата се дава в курсив:

книга: заглавие (година). град на издаване: издателство.
статия: „Букурещ, 15 февруари 1869” (1869), Народност, 16 февруари, с.2.

 

ЦИТИРАНЕ НА КЛАСИЧЕСКИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ

  • За произвадения, за които няма дата на издаване, се изписва годината на превода, пред която се изписва „прев.” или версията, като се изписва „версия” след годината:

(Euripides, trans. 1931)

(Euripides, 1929 version)

  • За класически, средновековни и други изворови произведения, имащи определен начин на цитиране, то се запазва, като се изписва произведението и последващите книга, част, пагинация, и т.н. по общоприетия стил:

(Държавата, VІІІ, 558b)

(Сума на теологията, ІІ-І, 33, 2, с.494) или (Summa theologiae, II-I, q.33 d.2 resp.)

Текстове, които не са подготвени съгласно посочените изисквания, няма да бъдат разглеждани.

Използването на Харвардския реферативен стил е задължително. Подробно ръководство за употреба на стила може да намерите на:

http://www.library.dmu.ac.uk/Images/Selfstudy/Harvard.pdf

http://www.library.uq.edu.au/training/citation/harvard_6.pdf