Румяна Стоилова, Пол и стратификация. Влияние на социалния пол върху стратификацията в България след 1989 г.

Пол и стратификация: Социологическо реконструиране на неравенствата по пол

Пепка Бояджиева

автор: Румяна Стоилова

заглавие: Пол и стратификация. Влияние на социалния пол върху стратификацията в България след 1989 г.,

София: CIELA, 2012, 313 с.

Прочутата мисъл на Симон дьо Бовоар – „Една жена не се ражда жена. Тя става такава.” – е вдъхновила различни интерпретации, както поетични, докосващи се до фините струни на женското себеусещане, така и по-строго рационални, опитващи се да разкрият социалните детерминанти на женското присъствие в света. Монографията на Румяна Стоилова „Пол и стратификация” ни представя оригинален поглед към социалното конструиране на възприятията за жените и на техните социални роли в условията на радикална обществена трансформация в България в периода след 1989 г. В центъра на изследването са неравенствата по пол, като те са анализирани чрез обвързването на социологически теории за стратификацията с концепциите за пола като социално-конструиран и създаван във всекидневните действия и избори. Ако си позволя да перифразирам мисълта на Симон дьо Бовоар, то в интерпретацията на Стоилова тя би звучала така – „Една жена не се ражда неравна на мъжа. Тя става такава благодарение на социалните условия.”

Проблемите, свързани с различните видове социални неравенства, придобиха особена острота през последните десетилетия във всички страни, независимо от степента на тяхното развитие. У нас чувствителността към тези въпроси се изостря, поради трудностите, противоречията и продължителността на социалния преход от тоталитарен към демократичен социален ред. Както сред широката общественост, така и сред академичната общност ясно се чувства потребността от преосмисляне на възникването и възпроизводството на социалните неравенства и от търсенето на нови подходи за разбирането на тези процеси и за решаването на конкретните обществени проблеми, които те пораждат. Със своята нова монография Румяна Стоилова се утвърждава като изключително сериозен участник в този толкова актуален научен дебат. Изследването „Пол и стратификация” има достойнствата да бъде не само много актуално, но и да предлага оригинални теоретични идеи и изводи, основаващи се на разнообразни и задълбочено промислени емпирични данни. Анализът е логически последователен, разгърнат е в пет глави, увод и заключение и е онагледен чрез 44 таблици.

Книгата представя сравнителни изследвания на социалната структура и неравенствата по пол, образование и възраст на пазара на труда в българското общество след 1989 г. Обект на критично осмисляне са теории на класици на социологията през перспективата на методологическия индивидуализъм и рационалното действие. Анализът се фокусира върху подхода в стратификацията, който се опира на методологическия индивидуализъм, като са интерпретирани ключови тези на класици на социологията (Макс Вебер, Георг Зимел, Толкът Парсънс, Харолд Гарфинкел). Показана е приложимостта на съвременни влиятелни, но слабо познати в българската социология теории за стратификацията (Раймон Будон, Джон Голдторп, Ханс-Петер Блосфелд, Еспинг-Андерсен) за обяснение на процесите на стратификация в съвременното българско общество. Подходът на рационалното действие за разбиране на изборите, правени от жените на пазара на труда, не е прилаган досега в българската социология.

Централният изследователски проблем е ясно формулиран и се отнася до реален социален проблем – емпирично констатираното възпроизводство на неравенствата по пол, дори и когато е налице равен образователен статус между мъжете и жените. Чрез своя анализ Стоилова „атакува” този проблем на три нива: теоретично – развивайки собствена теоретична рамка за неговото осмисляне; емпирично – привеждайки многообразни емпирични данни, очертаващи различните му измерения; и на ниво „политики” – формулирайки насоки за конкретни политики с цел неговото преодоляване. С теоретично изведени и емпирично потвърдени аргументи убедително се отстоява тезата, че полът е значима индивидуална характеристика, без отчитането на която не могат да бъдат цялостно разбрани и обяснени нито жизнените траектории на жените, нито процесите на възпроизводство на социални неравенства. Успехът на изследователското начинание на Стоилова е следствие преди всичко от обоснования и реализиран изследователски подход. Изхождайки от разбирането за многомерния характер на стратификацията, тя аргументира необходимостта от комплексност на стратификационния анализ. В книгата тази комплексност се разгръща в две измерения – от една страна се проследява взаимовръзката между семейството, културата, пазара на труда и институционалните политики, а от друга – анализите се осъществяват както на макро-, така и на мезо- и микрониво.

За първи път в нашата литература Стоилова разработва относително цялостна теоретична рамка за изследване на взаимовръзката „социален пол – стратификация”, центрирана около подхода на рационалното действие, интегрираща идеи от феминистки теории и теории за стратификацията и разгръщаща се на различни социални равнища. Евристично значение за бъдещи изследвания има обосноваването на спецификата на социологическия подход към пола като изхождащ от феминистката теза за социално-конструирания характер на пола и инкорпориращ в себе си социално-структурния анализ, и като концентриращ вниманието върху това, доколко социалният статус на индивидите детерминира шансовете им да избират между универсални и полово присъщи действия

.

Смятам за важно постижение на автора обстойното анализиране на влиянието на социалния произход върху образованието през теорията на Раймон Будон за първичните и вторичните ефекти от семейния произход върху образователните шансове на децата (глава трета). Взаимовръзката между социалния произход и образователните постижения е ключова тема за социология на образованието и за политиките в тази сфера. През последното десетилетие в международната академична общност се води сериозен дебат за това, дали процесите на масовизация на висшето образование са равнозначни на неговата демократизация. Стоилова се включва „със свой глас” в този дебат, представяйки емпирично обосновани анализи за каналите на влияние на социалния произход върху образователните траектории и отстоявайки задължителното присъствие в тях на джендър перспективата.

Специално внимание заслужават и анализите на измеренията на неравенствата в заетостта, които оказват значимо влияние върху социопрофесионалния статус на жените, както и на механизмите, чрез които полът влияе и ограничава професионалното израстване на жените (като например невъзможността за стратегии за съчетаване на платен и неплатен труд). В тази връзка смятам за важно постижение обвързването на анализа на микро- и макро-равнище, по-конкретно – разкриването как решенията, които жените вземат на микроравнище (свързани с раждането и отглеждането на деца) намират отражение в структурата на заетостта на макроравнище (глава четвърта).

Монографията очертава евристични насоки за доразработване и обогатяване на конкретни социологически понятия. Така например ясно се демонстрира как понятието „множествена изключеност” може да се разглежда както през факторите „пол и етнос”, така и във взаимиовръзката на „пол и възраст”. Смятам за много евристично и развитието на понятието „самоизключване”. В рамките на тезата, че полът определя жизнените шансове и социалните позиции, заемани от жените в разделението на труда, в монографията е показано и как индивидуалните избори на жените също допринасят за по-ниската възвращаемост при тях в случаи, когато имат равно образование с мъжете, т.е. как се отключва механизмът на самоизключването.

В книгата се съдържат и редица по-конкретни интересни тези. Тук ще посоча като пример изводът, че предоговарянето на половия ред в обществото предполага не само еманципирани жени, но и наличието на критична маса от високо образовани мъже, несподелящи патриархалните представи за превъзходството на мъжа и разделението на сферите на труд и изразяващи готовност както да съ-участват в неплатения домашен труд, така и да приемат жените като равностойни конкуренти за местата в платения труд.

Несъмнени са и научно-приложените достойнства на рецензираната книга, сред които ще откроя две. Първото се отнася до целенасочено проведеното обвързване на анализа с формирането на конкретни социални политики. От една страна, действащи социални политики, насочени към преодоляване на социалните неравенства в областта на пазара на труда и образованието, са обект на критично осмисляне, а от друга – теоретичните постановки и емпирично обоснованите изводи са използвани като база за очертаване на насоки за дефиниране на нови политики. На второ място, направените анализи ще стимулират развитието на емпиричните социологически (включително сравнителни) изследвания на неравенствата между половете, доколкото формулират индикатори за техните социално-структурни измерения. В тази връзка ще подчертая, че тезите на автора се базират на богат емпиричен материал. Използвани са данни от 9 изследвания, като повечето от тях са базирани на утвърдена методика, прилагана в европейски сравнителни изследвания. Убедителността на изводите произтича от умелото прилагане на сравнителния подход и на съвременни математико-статистически методи за анализ на индивидуални данни въз основа на теоретично обосновани индикатори за социалната стратификация.

Книгата „Пол и стратификация” е много ценно изследване, както със своите постижения, така и с насоките за бъдещи анализи, които очертава. Според мен, предложеният теоретичен модел (с. 13-15) се нуждае от по-нататъшно развитие и прецизиране. Взаимовръзките между отделните му елементи не са достатъчно обхванати в тяхната многостранност и дълбочина. Не е ясно например, защо в графичното изложение на модела (с. 15) полът като социално конструиран е обвързан само със семейството, след като, от една страна, в глава първа е показано как масовата култура конструира социалния пол, а от друга – ролята на образователните институции за конструирането на пола е несъмнена. Като възможна насока за бъдещи изследвания виждам и задълбочаването на аналите на влиянието на пола (и социалния произход) върху образованието В книгата това влияние е ограничено преди всичко до избора на образование.

Монографията на Румяна Стоилова обосновава и очертава измеренията на конкретно, ново за българската социология и недостатъчно разработено в международната социология, изследователско проблемно поле, обозначено като „пол и стратификация”. По този начин тя обогатява хоризонта на социологическите изследвания, както и на образованието и професионалната социализация в областта на социологията и ще представлява интерес за широк кръг читатели. В нея ще намерят оригинални и полезни идеи както учените и студентите от социалните и хуманитарните науки, така и всички представители на държавни и граждански организации, а също и политици, отнасящи се сериозно към правенето на социални политики и интересуващи се от реалните процеси в нашето общество.

В тази книга има и строг разум, и завладяваща емоция и ангажираност – тя е както изключително сериозно научно изследване на неравенствата по пол, така и отстояване на каузата за правото на всеки на свободен избор и на равноправно, преодоляващо предразсъдъци и социални бариери, отношение.