Критика и Хуманизъм | 44 | бр. 2 I 2015 |

Мишел Фуко: Начини на употреба

Том II: Форми на управляемост

Водещи броя: Леа Вайсова и Момчил Христов, кн. 44, бр. 2, 2015, с. 238, ISSN:0861-1718

Купи изданието

Съдържание на изданието

От нравствената уродливост до ексцентричността: употреби на понятието „морална лудост“ в България от края на XIX век до Втората световна война

С появата на феномена „население“ и раждането на „нозополитиката“ (Foucault, 1984) в западните общества през XVIII в. модерните медицински дискурси получават нова „мениджърска роля“ (Porter, 1997, p.7) по управление на индивидите като членове на социално тяло. Усъвършенстването на тази роля в технологии на „биовласт“ (Фуко, 1993), привилегироващи хигиенното знание, превенцията на колективното здраве и администрацията на публичния морал, превръща медицинските експерти и техните професионални институции в ключови агенти на социален контрол. Фигурата на лекаря се натоварва с „излишък от власт“ в свързаните си и често едновременно усвоявани функции на инструктор по хигиена, терапевт, експерт по социални патологии и политически реформатор; с други думи, превръща се в централна фигура в „изкуството на управлението“ (Foucault, 1984, p. 284).

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Гергана Мирчева

Гергана Мирчева е доктор по културология на СУ „Св. Климент Охридски“. Води курс по медицинска антропология в програмата по социална антропология на ПУ „Паисий Хилендарски“. Изследователските й интереси са в областта на социалните изследвания на медицината и евгениката, биополитиката, модерната културна история на България, градските изследвания. Има публикации в български и чуждестранни издания, сред които: Градът и „израждането”: евгеника и модернизация в България от началото на XX век до Втората световна война. (Критика и хуманизъм 1 – 2/ 2013); Regimes of “Degeneration” and “Regeneration”: Eugenics and Modernisation in Bulgaria before the Second World War (Regimes of Historicity in Southeastern and Northern Europe, 2014); „Здравният ценз” за военна служба в България (1878-1939): критерии за психо-физическа годност” (Социологически проблеми 3-4/ 2014).

Социологически опит върху понятието „опасен рецидив“, или как е възможен патологичният престъпник

Настоящата статия, следвайки изключителните методологически образци и прилагайки извънредните изследователски инструменти на Мишел Фуко към различни „емпирични“ реалности (конструирани в безкрайните взаимодействия на власт, истина и знание), представлява конкретен опит за социологическа реконструкция на идентичността на опасния рецидивист или на патологичния престъпник – един юридико-медицински субект, който притежава хибридна конституция; една криминална субективност, която представлява амалгама от рецидивизъм и психопатия, – така, както тя бива конструирана в българската наказателна практика.

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Мартин Канушев

Мартин Канушев е доцент в Департамент „Философия и социология” на Нов български университет. Преподава социология на властта, правото и медицината. Автор на книги, студии и статии по социология. Отговорен редактор на сп. Критика и хуманизъм и член на редакционната колегия на сп. Социологически проблеми.

Заслужаващият родителство гражданин: вложение и въздаване

Работата по договаряне и утвърждаване на определени доминиращи образи и рамки на репрезентиране на пространството на асистираната репродукция в България е една от малкото зони в локален контекст, която ни позволява наблюдение на биовластовите динамики и ефектите, породени от утвърждаването на новите биотехнологии. В настоящия анализ ще изследвам една от основните рамки, организираща специфичното изграждане и опериране на публичния образ на бъдещия родител (преодолял репродуктивни проблеми), утвърждавана от пациентските активистки организации, но санкционирана и от държавните структури при мотивирането на насочването на публичен финансов ресурс към тази зона. Този бъдещ родител е особено интересен хетерогенен персонаж, роден от един, ще го нарека, реакционен технопрогресивистки дискурс около асистираната репродукция.

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Ина Димитрова

Ина Димитрова е доцент към Пловдивски университет „П. Хилендарски” и хоноруван преподавател в магистърска програма „Интегративна биоетика” в Софийски университет „Св. Кл. Охридски”.

Родителски практики и управляемост: естественост, женственост и самодостатъчност на съвременната майка

Обект на анализ в настоящата статия са родителските практики и по-конкретно фигурата на съвременната майка. Последната ще бъде разгледана в перспективата на „управляемостта“ и „практиките на себе си“ – две понятия от теоретичния арсенал на Мишел Фуко. Основната цел е методологическа, а именно да се изпробва до каква степен понятието управляемост помага за разбирането на някои от най-късните тенденции в родителските практики у нас.

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Мария Мартинова

Мария Мартинова е докторант по социология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Институционализирането на позицията на лекаря хигиенист в България от Освобождението до Втората световна война

В Европа XIX век е праг в преобразуването на медицината и съответно при формирането на система от здравеопазване, която не е центрирана само върху лечението. Приблизително до 30-те години на XIX век се счита, че създаването на голяма мрежа от лекари в националните държави като Франция и Англия, които да лекуват гражданите, е напълно достатъчна за гарантиране на здравето (вж. Porter, 2011, p. 1). От една страна, тази връзка между държава и пациент до голяма степен е конструирана като едностранна, от друга, се счита, че тя предпазва от произволни намеси над индивидуалното тяло – лекарят се намесва в тялото на пациента само при негово желание. […]

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Вероника Димитрова

Вероника Димитрова е асистент към катедра „Социология”, Софийски университет „Св. Кл. Охридски”. Тя е съ-автор на книгата Портрети на изчезваща София (2012). Нейните полета на интерес са градски изследвания и история на медицината.

Скица на един принос към изработването на методология за изследване на техниките на биополитическо управление в социалистическите режими и общества

Употребата на фукоянски понятия като дисциплина, биополитика, управляемост, комплекси на власт-знание и др. за целите на исторически изследвания на социалистическите общества и режими би могло да породи серия от възражения относно нейната уместност: в крайна сметка ситуациите, които анализира Фуко, са тясно обвързани с исторически процеси, характерни за т. нар. модерни западни общества и политически режими. По тази причина едно изследване на техники на биополитическо управление в ситуации, категоризирани обикновено с термина „социализъм“, което се придържа стриктно към фукоянския инструментариум, не би могло да си спести обсъждане на този проблемен пункт. […]

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Момчил Христов

Момчил Христов е главен асистент в катедра „Социология“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, член на Колектив за обществени интервенции (София) и на Институт за критически социални изследвания (София-Пловдив). Автор е на „Фигури на народа при Фуко: народът като властови обект“ (Критика и хуманизъм, кн. 38/2012). Области на изследователски интерес: политическа социология, политическа философия, историческа социология на социализма, градски изследвания.

Фуко отвъд Фуко: Интервю с Владимир Градев

Фуко отвъд Фуко (Блок с интервюта на Момчил Христов и Леа Вайсова)

Интервю на Леа Вайсова
и Момчил Христов с
Владимир Градев

Владимир Градев е професор, доктор на философските науки, преподава „Теория на религията“ в специалност „Културология“ на Софийския университет. Автор е на 6 книги, първата от които е Силите на субекта. Опит върху философията на Мишел Фуко (1990).

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Интервю на: Леа Вайсова и Момчил Христов

Фуко отвъд Фуко: Интервю с Андрей Бунджулов

Фуко отвъд Фуко (Блок с интервюта на Момчил Христов и Леа Вайсова)

Интервю на Момчил Христов
с Андрей Бунджулов

Андрей Бунджулов е доцент, доктор по философия, преподавател в УНСС. Член на на Института за критически социални изследвания към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Автор на Хетеротопии (1995) и публикации по социология на политиката, социология на историята, икономическа социология.

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Интервю на: Момчил Христов

Съдържанието на сгъваемия елемент стои тук. Натиснете бутона за редактиране за да промените този текст.

Фуко отвъд Фуко: Интервю с Деян Деянов

Фуко отвъд Фуко (Блок с интервюта на Момчил Христов и Леа Вайсова)

Интервю на Момчил Христов
с Деян Деянов

Деян Деянов e сътрудник на Института за критически социални изследвания към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. В същия университет чете лекции по формална и философска логика, логика и методология на хуманитарните науки, класиччески и некласически рационализъм, увод в социоанализата, историческа социология на икономиката и критическа теория. Автор на статии на границата между тези науки и на Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки: Хуманитаристиката след „Смъртта на човека“ (2001). Бивш директор на Института за критически социални изследвания и бивш гл. редактор на сп. Критика и хуманизъм.

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Интервю на: Момчил Христов

Съдържанието на сгъваемия елемент стои тук. Натиснете бутона за редактиране за да промените този текст.

Фуко отвъд Фуко: Интервю с Даниела Колева и Александър Кьосев

Фуко отвъд Фуко (Блок с интервюта на Момчил Христов и Леа Вайсова)

Интервю на Момчил Христов с
Даниела Колева и Александър Кьосев

Александър Кьосев е преподавател по история на модерната култура и директор на Културния център на Софийския университет. В сферата на изследователските му интереси попадат изследванията върху четенето, културната история на комунизма, постколониалните изследвания и конструкция на идентичности. Последната му монография е Караниците около четенето (2013). Той е съставител на сборниците: Post-Theory, Games and Discursive Resistance (1995) и “Rules” and “Roles: Fluid Institutions, Hybrid and Identities in East European Transformation Processes (1989 – 2005) (co-edited with Petya Kabakchieva, 2009). От 2000 г. той е би ръководител на няколко международни и национални изследователски проекта, посветени на читателските изследвания, балканските култури и автобиографии за периода на комунизма.

Даниела Колева е доцент в катедра „История и теория на културата“, Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Изследователските й интереси са в областта на устната история и антропологията на социализма и постсоциализма, биографична и културна памет, биографични методи, социален конструктивизъм. Публикувала е монография върху „нормалната биография“ в социалистическа България – Биография и нормалност (2002) и множество статии в международни академични издания. Съставителка на: Любовта при социализма. Образци, образи, табута (2015); Смъртта при социализма. Героика и постгероика (2013); Negotiating Normality: Everyday Lives in Socialist Institutions (Transaction 2012), 20 years after the Collapse of Communism: Expectations, achievements and disillusions of 1989 (Peter Lang 2011, with N. Hayoz and L. Jesien).

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Интервю на: Момчил Христов

Съдържанието на сгъваемия елемент стои тук. Натиснете бутона за редактиране за да промените този текст.

Рецензии и отзиви: Междинни равносметки

Рецензии и отзиви:

Междинни равносметки

Деян Деянов 

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Деян Деянов

Съдържанието на сгъваемия елемент стои тук. Натиснете бутона за редактиране за да промените този текст.

Рецензии и отзиви: Рашомон ефектът на паметта за комунизма

Рецензии и отзиви:

Рашомон ефектът на паметта за комунизма

Росица Генчева

Рецензия за Maria Todorova, Augusta Dimou, Stefan Troebst (eds.), Remembering Communism. Private and Public Recollections of Lived Experience in Southeast Europe (CEU Press: Budapest-New York, 2014), 626 p.

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Росица Генчева

Росица Генчева е главен асистент в Департамента по антропология на Нов български университет. Има докторат от Университета в Кеймбридж и магистратура от Централноевропейския университет в Будапеща. Била е стипендиант на Wissenschaftskolleg zu Berlin и на Центъра за академични изследвания в София. Интересите й са в областта на социалната и културната история на комунизма, антропологията на паметта и консумацията, миграциите и мобилността. Последните й публикации са „Българска мозайка“ (Българска етнология, 2/ 2015); „Направи си сам музей на социализма“ (Социализмът в музея на постсоциализма, 2015)

Рецензии и отзиви: Стари караници около четенето и една силна нова книга за него

Рецензии и отзиви:

Стари караници около четенето и една силна нова книга за него

Яни Милчаков

Рецензия за Александър Кьосев. Караниците около четенето. Научни дискусии, публични дебати и институционални конфликти около природата и състоянието на четенето 1960-2012. София: Сиела, 2013, 668 стр.

 

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Яни Милчаков

Яни Милчаков е литературен теоретик и историк, българист и славист. Доктор на Ягелонския университет в Краков, Полша, доцент по теория на литературата в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Бил е посланик на България в Полша и Словакия, както и в Сърбия и Черна гора. Автор е на книгите Стих и поезия (1990), Социология на литературата (2001), Българска стихотворна култура XVII-XX век (2006) и Социални полета на литературата (2009), Паралитературата: социология, текстология, медиатори (2010 , в съавт.), Европеистика и европейски ценностни нагласи (2013, в съавт.). През 1992-1996 г. е посланик на България в Полша, през 1998-2001 – в Словакия и през 2001-2005 – в Сърбия и Черна гора.