Албена Хранова, д.н., е професор по българска литература и естетика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Тя е автор на монографиите История и литература. Том 1 и 2 (2011); Двете български литератури (1992), Литературният човек и неговите български езици (1995), Подстъпи към приказката (1996), Яворов: диалектики и алхимии (1998), Езикът и неговите речи (2000), Български интертекстове (2002), както и на множество публикации на български, английски, немски, чешки, хърватски и руски език.

Галина Гончарова има докторат в областта на науките за културата и е главен асистент в Катедра История и теория на културата на Софийски университет. Тя е била стипендиант на Център за академични изследвания – София и е участвала в големи международни проекти и мрежи. Главните ѝ академични интереси са в полето на българската съвременна история, устната история, младежки култури и социология на религията. Гончарова има множество публикации върху смъртта при социализма, генерационните дискурси и религиозните практики в България. Гончарова е автор на монографията „Политики на „поколението“. Генерационни деления в България през втората половина на XIX и началото на XX век“. Понастоящем работи върху проект, посветен на поколенческите модели на неформалната грижа.

Гергана Мирчева е магистър по право и доктор по културология към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Води курсове по антропология на медицината. Изследователските й интереси са в областта на културните изследвания на медицината и евгениката, биоетиката, изследванията на увреждането и историята на модерната българска култура. Има участия в български и международни проекти и научни форуми, както и редица публикации в родни и англоезични издания. Автор на книгата „(А)нормалност и достъп до публичността: социално-институционални пространства на биомедицинските дискурси в България (1878-1939)”. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2017.

Симеон Кюркчиев е социолог, главен асистент в катедра Обществени науки на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Основните му интереси са свързани със социологическата диагностика на съвременността с фокус върху проблемите за психическото здраве и неврозите, психологическите експертизи и онтологията на субекта.

Мария Мартинова е доктор по социология. Основните теми, по които работи, са свързани със здравеопазването и активистките практики. Интересува се от формите на колективно субективиране и политическите възможности, свързани с него.

Надя Данова е доктор на историческите науки, професор в Института по балканистика при БАН (в пенсия от 2010 г.). Сред нейните публикации са: България и българите в гръцката книжнина  XVII-средата на  XIX век (2016), Иван Добровски в перспективата на  Българския XIX век (2008), Константин Георгиев Фотинов  в културното и идейно-политическото развитие на Балканите през XIX век (1994), Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век (1980).

Гергана Ненова е докторант по социология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Изследователските ѝ интереси са в областта на социология на пола, социология на детството, социология на семейството, феминистка теория.

Жак Рансиер е френски философ, професор в Университета Париж VIII (Сен Дьони). Изследванията му са основно в сферата на политическата философия и естетиката. Ученик е на Луи Алтюсер, като под негово ръководсвото участва в авторския екип на Да четем Капитала (1965). Впоследствие се дистанцира от Алтюсер и създава свое оригинално философско творчество, включвещо десетки заглавия, сред които: Незнаещият учител (1987), Омразата към демокрацията (2005), Политика на литературата (2007), Еманципираният зрител (2008), Модерни времена. Изкуство, време, политика (2018).

Лидия Денкова е философ, преподавател в Департамент Философия и социология на НБУ. Интересите й са основно в областта на История на идеите, естетика и етика. Има над 20 преведени и коментирани научни книги от 4 езика. Водеща е на Университетската философска поредица „Какво значи това?“, от която досега има 15 издадени автори. Авторски книги след 2010: Нова похвала на глупостта (2010); Елена и философите. Ескизи към една философия на нежността (2013); На път към деня (2017); сборник Бенжамен Констан – право на истина и свобода във всичко (2019).

Жак Дариюла, съвременен френски философ и преподавател в Университета на Париж-Сорбона (1997-2011), специалист по естетика и философия на изкуството с особен интерес към Ренесансова живопис. Известна става книгата му Метафори на погледа. Опити върху създаването на образи след Джото (1993). Последната му книга Годините на неореализма – 1945-1963 е публикувана от парижкото издателство Rhuthmos през 2018. От 2007 поддържа богат на информация личен сайт за философия:

http://www.jdarriulat.net/