Петя Кабакчиева е професор в Катедра Социология, СУ „Св. Кл. Охридски“, бивш ръководител на Катедрата (2007-2015).  Била е председател на Българската социологическа асоциация, член на бордове на неправителствени организации, член на експертния съвет на Център за академични изследвания. Интересите й са в областта на политическата социология, с фокус върху гражданските действия, образование, идентичности; историческата социология на социализма и социология на неравенствата. Участвала е в много изследвания, както национални, така и международни сравнителни, автор е на осем книги и множество статии, съавтор в три учебника. Последните й книги са Комунистическите модерности. Българският случай (2016), (Не)възможният синдикализъм. Строители и учители през комунизма (в съавторство с Пепка Бояджиева, 2019).

Гергина Кръстева е завършила специалност „Българска филология” във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” през 1994 г. Докторската й дисертация на тема „Аспекти на лирическата самонаблюдателност в поезията на 70-те години на ХХ век” е защитена през 2007 г. Главен асистент, доктор в катедра История на литературата и сравнително литературознание в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, автор на множество публикации в областта на историята на българската литература. Член на редакционната колегия на списание Страница.

Анна Алексиева е главен асистент, доктор в Института за литература към БАН, секция „Литература на Българското възраждане“. Изследователските ѝ интереси са в областта на българската литература от XIX век, литературния канон, маргинализираните автори и текстове; културните изследвания, изграждането на „големите“ исторически разкази и националния героичен пантеон; официалния, баналния и субкултурния национализъм. Носител е на наградата на БАН за млади учени „Проф. Марин Дринов“ (2013). Уредник на сп. Литературна мисъл (2007-2016). Член на управителния съвет на „Българско общество за проучване на XVIII век“. Автор е на монографията Българската литература от 40-50-те години на XIX век. Роли на субекта (2012). Съредактор на Култура, идентичности, съмнения. Сборник в чест на проф. д.ф.н. Николай Аретов (2016), Миналото на Балканите: подходи и визуализации (XVIII-XIX в.) (2018), Наслади и забрани (2018).

Сирма Данова е магистър по литературознание и доктор по българска литература на СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава „Литература на Българското възраждане“ във Факултета по славянски филологии на същия университет. Автор е на книгата „Кралят физиономист. Автотекстуалност и авторепрезентиране в творчеството на Пенчо Славейков“ (2016), на литературноисторически студии и статии. Интересува се от отношението между естетическо и политическо в българската литература, културна история на Българското възраждане и на новата държава, теория на модерността.р

Жана Попова е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация, СУ „Св. Кл. Охридски“, доктор по журналистика. Автор е на книгите Диалогови модели. Mежду събития и медийни образи (2013), Жанрове и форми на забавлението в телевизията (2015), автор на студията за историята за БНТ в БНР и БНТ – между държавата и обществото 1989-2015 (2017). 

Интересите й са в областта на: електронни медии; жанрове; забавление, кризи и конфликти.

Мила Минева е преподавател в катедра Социология, Софийски университет и програмен директор в Център за либерални стратегии. Тя е член на редакционната колегия на сп. „Критика и хуманизъм“ и е част от управителния съвет на Фондация за хуманитарни и социални изследвания. Мила Минева е доктор по социология и магистър по културна антропология. Изследователските й интереси са в областта на социология на културата и медиите.

Божин Трайков е докторант по социология в Университета на Алберта. Работата му се фокусира върху форми на национализъм и пресечни точки с неолиберални политики в постсоциалистическа България. Някои от публикациите му са Transforming Alyosha into Superman (Transcultural: Journal of Translation and Cultural Studies, 6/ 2014);  Crisis, Neoliberalization and the Search for New Historic Bloc (Identities: Journal for Politics, Gender and Culture, 14/ 2017); Constructing Roma Students as Ethnic ‘Others’ through Orientalist Discourses in Bulgarian schools (с Веселина Ламбрев и Ана Кирова, International Studies in Sociology of Education, 27/ 2018).

Милена Якимова, д.с.н., е доцент в катедра Социология, СУ „Св. Климент Охридски”, член на редколегията на списание Критика и хуманизъм. Автор е на монографиите Как се ражда социален проблем (2016) и София на простолюдието (с тарикатско-български речник) (2010). Области на интерес: градски изследвания, съвременни социални теории, колективни идентичности и колективни мобилизации.

Снежана Попова е професор в катедра Радио и телевизия на ФЖМК, Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на множество публикации, сред които монографите Медиен разказ (2017), Радио, публики, стилове (2004), Социално време и медиет разказ, 1989-200 (2001).