Критика и Хуманизъм | кн. 45, бр. 1 | 2016 |

Протестите като гражданска практика

Водещи броя: Том Джунс, Милена Якимова, кн. 45, бр. 1, 2016, с.316, ISSN:0861-1718


 

ИЗ „УВОДНИ ДУМИ“

След като индивидуалистичният либерализъм загуби както нормативния си ореол, така и силата си на техническо предписание, на рецепта за намаляване на публичните разходи, той стана мишена на множество критики и радикализации. От оповестяването в Испания на движението на indignados, възмущението на отнетото достойнство, до революцията на достойнството в Украйна, между окупациите на парка Зукоти в Ню Йорк и окупацията на парка Гези в Истанбул, от джихадистките биографични радикализации до националистическитерадикализми сякаш се разлива обща вълна на недоволство от начина, по който са структурирани обществата, вълна, която раздалечава и дори противопоставя демократична дискусия на институционална политика, политическа мобилизация на институционална демокрация, памет на биография. Има ли обаче действително обща вълна, или пък става дума за различни процеси, специфични за своите си локални политически режими, специфични социални форми на неравенство и национални културни контексти и политически традиции, които просто заимстват едни от други общи изразни репертоари? Можем ли да говорим за глобални протести, или трябва да разглеждаме национални специфики, които си обменят информация и похвати през глобалните социални мрежи? Такива са въпросите на този брой на сп. Критика и хуманизъм, с който завършваме проекта „Гражданска практика за студенти и учители: протестите след 2011“, финансиран по програмата за подкрепа на НПО по финансовия механизъм на ЕИП. Проектът събра изследователи, ученици, студенти, учители и граждани да обсъждат, оспорват, споделят възможностите и границите на протестите като гражданска практика.

Купи изданието

ПРОТЕСТИТЕ КАТО ГРАЖДАНСКА ПРАКТИКА

Съдържание на изданието


Уводни думи

Том Джунс и Милена Якимова – 5

Младежки движения в Русия, Украйна и България

Юси Ласила

От неуспешна мобилизация на младежта към патерналистично визуализиране на Путин: неравният път на младежкото движение „Наши“ – 9 стр.

Том Джунс

Евромайдан и Революцията на достойнството: студентски протест, катализиращ политическа промяна – 29 стр.

Боян Знеполски

Студентските окупации през 2013 г. във фокуса на две рационалности – 55 стр.

Манифестации на активизъм и насилие

Дженифър Каръл

Да живееш нормално: бележки върху революцията, колективността и социалното различаване в Украйна – 69 стр.

Татяна Безрук, Андреас Умланд

Доброволчески въоръжени формирования в следмайданна Украйна: политическа предистория и някои особености на възникването на полк „Азов” – 89 стр.

Мария Попова

Страх и омраза на посткомунистическите улици: защо българският протест #ДАНСwithme затихва, а украинският Евромайдан ескалира? – 107 стр.

Идентичност, историческа памет и популизъм

Татяна Журженко

Разделена нация? Преосмисляне на ролята на политиките на идентичност в украинската криза – 129 стр.

Андрий Портнов

Украйна, комунизмът и „декомунизацията”. Скици върху постсъветските политики на паметта – 149 стр.

Василис Пецинис

Русофилията като елемент от националния популизъм в Гърция – 171 стр.

Деян Кюранов

Русия като черна кутия – 191 стр.

Глобални движения –  национални отговори

Оливие Роа

Каква е движещата сила зад джихадисткия тероризъм? Научна перспектива върху причините за присъединяване към него  – 211 стр.

Мартин Канушев

Бежанецът – социална траектория през конститутивните фигури на чуждостта –  221 стр.

Мехмет Дьошемеджи

Социално движение срещу социално застопоряване: глобалните окупации на XXI век – 239 стр.

Милена Якимова

Огъване на свободата: протестите и перипетиите на индивидуалната свобода след свиването на социалната държава – 263 стр.

Интервю КХ

В какво общество живеем? Обществото на Вебер или обществото на Дюркем?

Разговор с Венсан Декомб на Боян Знеполски – 273 стр.

Рецензии КХ

Димитър Вацов

Перипетиите на „обектността“ и илюзиите на трансцендентализма Рецензия на: Попов, С., 2015. OBIECTUM PURUM. Увод във феноменологията на Рене Декарт. София: Фондация „Литературен вестник“ – 293 стр.


 

Авторите в броя – 299 стр.

Резюмета на английски език – 306 стр.

Съдържание на английски език – 319 стр.

От неуспешна мобилизация на младежта към патерналистично визуализиране на Путин: неравният път на младежкото движение „Наши“

Независимо от промените в руската вътрешна и външна политика през последните 15 години в основни линии масовата подкрепа за Путин и публичната нагласа към подкрепящите го политически формации не са се променили. От началото на XXI век е очевидна сравнително широката подкрепа на руснаците за Путин и неговите патриотични политики и консервативни ценности. Но същевременно тази подкрепа не се пренася върху политическите дейци, които се ориентират към тези ценности. Последното стана очевидно по време на третия мандат на Путин, започнал през май 2012 г., който сложи край на мащабните прокремълски младежки проекти. Отсъствието на национални младежки проекти заедно с високия, всъщност възстановил предишното си равнище рейтинг на Путин след анексирането на Крим през 2014 г. подсказва промени в символните и младежките политики на Кремъл в сравнение с периода на мащабни проправителствени младежки проекти. Тези промени се изразяват в осезаемото присъствие на личността на Путин в кремълския политически театър (Petrov et al., 2014). Ако на прокремълските политически проекти се гледа като на пасивен слугинаж на политиките на Кремъл, както често подсказва медийното им отразяване, то по отношение на младежките политики след 2012 г. остава един важен въпрос: Защо изчезнаха мащабните проекти?

 

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Юси Ласила

Юси Ласила е изследовател в Институт Алексантери, Център за руски и източноевропейски изследвания на Университета на Хелзинки, Финландия. През 2011 г. защитава дисертация в Университета на Ювяскюля върху политическата комуникация на прокремълските младежки движения. Книгата му The Quest for an Ideal Youth in Putin’s Russia II: The Search for Distinctive Conformism in the Political Communication of Nashi, 2005-2009 е публикувана през 2012 г., а през 2014 г. излиза в преработен и разширен вариант. През 2010-2013 г. Ласила работи по международния изследователски проект Паметта на война с фокус върху публичните позовавания и употреби на Великата отечествена война в Путинова Русия. От август 2013 г. работи по изследователски проект Режими, институции и промяна: политика и управление в Русия в сравнителна перспектива, съсредоточен върху популизма и отношението между идеи и политически институции в съвременната руска политика. Изследвателската му работа е основно в областите на дискурс анализа, политиката на идентичността и политическата комуникация в постсъветското пространство. Публикувал е в списанията Europe-Asia Studies (2016), Demokratizatsiya, Canadian Slavonic Papers, Forum noveishei vostochnoevropeiskoi istorii i kul’tury, Idäntutkimus. Пълният списък с публикациите и академичните му дейности е достъпен на http://blogs.helsinki.fi /jplassil/

Евромайдан и Революцията на достойнството: студентски протест, катализиращ политическа промяна

Евромайданът и Революцията на достойнството се разглеждат като нова фаза във вълната от глобални протести, съсредоточаващи се върху окупацията на публично пространство и използващи новите социални медии, като същевременно остават без лидери и без координация от „традиционни“ социални движения. В подобна изследователска рамка е трудно да разпознаем студентите като отличаваща се група. И все пак протестите на Евромайдана започват, когато студентите излизат на улицата, за да „отидат на Майдана“ – какъвто е случаят и с предишните революционни движения на Майдана.

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Том Джунс

Том Джунс е доктор по история (Льовенски католически университет) и член на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания – София. Като постдок-изследовател е бил стипендиант във Варшава, Виена, Будапеща, Хелзинки, Потсдам и последно в Института „Имре Кертеш“ в Йена. Изследователските му интереси обхващат източноевропейската история, африканската история, историята на Студената война и историята на младежките и студентските движения. Той е автор на Student Politics in Communist Poland: Generations of Consent and Dissent (2015). Сред последните му публикации са “An Unruly Younger Generation? Student Protest and the Macedonian Crisis” (Political Critique, 25 March 2016); “Facing the Music: How the Foundations of Socialism Were Rocked in Communist Poland” (в Youth and Rock in the Soviet Bloc: Youth Cultures, Music and the State in Russia and Eastern Europe, 2014); и “Между политичното и аполитичното: младежката контракултура в комунистическа Полша“ (Критика и хуманизъм 43/2014).

Студентските окупации през 2013 г. във фокуса на две рационалности

Гражданските протести могат да се разглеждат като неотделима част от политическата динамика на едно общество: от гледна точка на промяната в съотношението на силите между политическите партии, на разместването на пластовете на електоралните нагласи, на възникването на нови политически субекти. Но те могат да се разглеждат и като начин да придобием ново знание за обществото: за нагласите му, за предразсъдъците му, за интерпретативните му схеми. В тази статия бих искал да разгледам българските протести през 2013 г., поставяйки акцента върху студентските окупации именно от гледна точка на знанието ни за българското общество. Какво по-конкретно ни разкриха студентските окупации за днешното му състояние?

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Боян Знеполски

Боян Знеполски е доцент в катедра Социология на СУ «Св. Климент Охридски». Автор е на монографиите Пределите на субекта (2007) и Херменевтични парадигми (2004). Член е на УС на ФХСИ и на Редколегията на сп. Критика и хуманизъм. Последните му публикации включват съставителството и редакциятана «Народът» и «гражданското общество» като ресурси на демокрацията» (кн. 41, извънреден брой/2013) и съвместно с Димитър Вацов на «Преосмисляне на демокрацията. Власт и съпротива» (кн. 38, бр. 1/2012).

Ключови думи: студентски окупации, целева рационалност, ценностна рационалност, граждански протести, публично действие.

Да живееш нормално: бележки върху революцията, колективността и социалното различаване в Украйна

[…]

Според Джарет Зайгън понятието „нормален живот“ се дефинира по два начина. От една страна, то е структурно. Човек трябва да бъде правилно позициониран спрямо държавата и останалата част от обществото. Той трябва да бъде онзи тип личност, който е облагодетелстван от доминиращата социалнополитическа и идеологическа система. От друга страна, понятието е и символно. За да води живот, който може да се нарече „нормален“, човек трябва да прилича на „нормален индивид“. Той трябва да играе тази роля с оглед на външен вид, телесно поведение, стил на живот, политически нагласи, модели на потребление и безброй други оси на сравнение. Накратко способността на човек да води „нормален живот“ преди всичко се дефинира от неговите отношения с авторитетните дискурси и с асоциираните с тях нормативни практики. „Ако приемем, че днешният авторитетен дискурс [в постсъветската сфера] е от неолиберален консуматорско-капиталистически тип – твърди Зайгън, – то нормален човек е онзи, чието отношение с този дискурс се изразява във възприемането му като условия, осигуряващо живота, който се предполага да живее един нормален човек“ (Zigon, 2010, р. 150).

[…]

 

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Дженифър Каръл

Дженифър Каръл е изследовател в Националния институт по здравеопазване на болницата в Провидънс, Роуд Айланд, и афилииран изследовател в Медицинското училище на Университет Браун. Тя е медицински антрополог, изучаващ културните и поведенските фактори, формиращи човешката психика и благосъстояние. Изследванията й са основно върху опита на наркотичната употреба, както и върху структурните и културните сили, придаващи форма на човешките решения, свързани с употребата на наркотици, със здравната грижа и стратегиите, използвани от хората химически да направляват собствените си тела. Последните й публикации по тази тема са “For Lack of Wanting – Discourses of Desire in Ukrainian Substitution Therapy Programs” (Transcultural Psychiatry, 2015) и “This is Not About Europe – Reflections of Kyiv’s EuroMaidan (Perspectives on Europe 44/2014).

Доброволчески въоръжени формирования в следмайданна Украйна: политическа предистория и някои особености на възникването на полк „Азов”

Днешният украински политически ландшафт като резултат от Евро-майдана и т. нар. „хибридна война” в Донбас е в процес на фундаментално преструктуриране. Заради дълбочината и бързината на протичащите трансформации известният киевски социолог Михаил Виницки (Киево-Могилянска академия)1 през октомври на преломната 2014 година употреби за класифицирането на сумата на тези едновременни процеси – понякога паралелни, понякога взаимосвързани, понякога противоречащи си – сложната политологическа концепция на Тида Скочпол за „социална революция”. Хаотичността и амбивалентността, присъща на всички социални революции, в това число и на украинската, превръща тяхното научно изследване в нелека задача. Дори обществоведите, добре запознати с постсъветската история на Украйна, от началото на 2014 г. се затрудняват все повече в адекватното проследяване, излагане и оценка на съвкупността от явления, тенденции и перспективи на поразително развитие в много сфери на украинското общество.

 

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Татяна Безрук, Андреас Умланд

Андреас Умланд е учил в Лайпциг, Оксфорд, Берлинския свободен университет и е завършил докторат в Университета на Кеймбридж. Бил е изследовател и лектор в университетите в Станфорд, Харвард, Оксфорд, Екатерининбург, в Унверситета „Шевченко“, Киев, в Католическия университет, Айхщет и в Киево-Могилянската академия. От 2014 г. е старши научен сътрудник в Института за евро-атлантическо сътрудничество, Киев. Участник е във валдайския дискусионен клуб, член на Академичния съвет на Комитета за европейска интеграция към парламента на Украйна, редактор на електронното списание Forum noveishei vostochnoevropeiskoi istorii i kul’tury и главен редактор на книжната поредица „Съветска и постъветска политика и общество“ на Издателство Ibidem.

Тетяна Безрук е магистър по политически науки в Киево-Могилянската академия, анализатор е в Конгреса на националните общности на Украйна. Последните й публикации по темата на броя са: „The Euromaidan Revolution of Ukraine’s Political Right and the Left: Field Notes from Downtown Kyiv“ (Searchlight Magazine, 2014); „По одну сторону баррикад: наблюдения о радикальных правых и левых на киевском Евромайдане” (Форум новейшей восточноевропейской истории и культуры 10/2013); „Es gab keinen „rechten Maidan“ in der Ukraine“ (Wostok Verlag 2-3/2014); „Der Fall Azov: Freiwilligenbataillone in der Ukraine” (OstEuropa 1-2/2015).

Страх и омраза на посткомунистическите улици: защо българският протест #ДАНСwithme затихва, а украинският Евромайдан ескалира?

[…]

Знаем, че когато се прилага непоследователно по време на протест, умерената репресия може да доведе до радикализация и насилие (Elster, 1985; Lichbach, 1987; Khawaja, 1994; Francisco, 1995; и други). Но не знаем дали поведението на съдебната система преди и по време на протестите може да има отражение върху вероятността от ескалация в насилие. Тезата ми в тази статия е, че скорошната, несъмнена и ефективна употреба на податлива на натиск съдебна система от управляващите за наказание и разклащане на опозицията повишава шанса и двете страни да прибегнат до насилие. Политизираното селективно правосъдие вдига залозите за победа както на правителството, така и на протестиращите и намалява възможността за компромис.

[…]

 

 

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Мария Попова

Мария Попова, доктор на Харвардския университет, е доцент по политически науки в Университета МакГил, Монреал, Канада. Член е на Центъра за върхови постижения на ЕС (EUCE) и на Института за изследване на международното развитие в МакГил. Автор е на монографията Politicized Justice in Emerging Democracies: A Study of Courts in Russia and Ukraine (2012), отличена с наградата на Американската асоциация за изследване на Украйна за 2012-2013г. в категорията за украинска история, политика, език, литература и култура. Последните й публикации по темата на броя са: “Ukraine’s Politicized Courts” (В: Beyond the Euromaidan: Comparative Perspectives for Advancing Reform in Ukraine, 2016); “Why the Orange Revolution Was Short and Peaceful and Euromaidan Long and Violent” (Problems of Post-Communism 61:6/2014); “Why Doesn’t the Bulgarian Judiciary Prosecute Corruption?” (Problems of Post Communism 59:5/2012). Области на изследователски интерес: независимост на съдебната система, господство на закона и корупция в посткомунистическия регион.

Разделена нация? Преосмисляне на ролята на политиките на идентичност в украинската криза

С новия замразен конфликт в сепаратисткия регион на Донбас популярният дискурс за Украйна като „разделена нация“ като че ли е самореализиращо се пророчество. Всъщност дискурсът за „двете Украйни“ доминира интелектуалните дебати в страната още от независимостта ѝ и оформя възприятието на Украйна на Запад, както и в Русия. Този дискурс противопоставя украинскоговорящия проевропейски запад и проруския изток, изпълнен с носталгия по Съветския съюз, като две исторически и културни цялости, формирани от несъвместими констелации на колективна памет и антагонистични идентичности, които имат минимален шанс за мирно съвместно съществуване като обединена страна.

 

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Татяна Журженко

Татяна Журженко, доктор по социална философия, е директор на изследователските програми Русия в глобалния диалог и Украйна в европейския диалог на Института за науки за човека (IWM) във Виена, Австрия. Преподава украинска политика в Университета на Виена. Автор е на следните книги: Borderlands into Bordered Lands: Geopolitics of Identity in Post-Soviet Ukraine (2010); Гендерные рынки Украины: политическая экономия национального строительства (2008); Социальное воспроизводство и гендерная политика в Украине (2001). Последните й публикации по темата на броя са: “Erinnerungskriege: Denkmalspolitik im postsowjetischen Char’kiv” (Osteuropa 4/2015); Maidan – Die unerwartete Revolution (Transit – Europäische Revue 45/2014). Изследователските й интереси са в областите на границите и граничните идентичности, политиките на паметта, джендър и феминизъм в Украйна.

Украйна, комунизмът и „декомунизацията”. Скици върху постсъветските политики на паметта

[…]

Повече или по-малко осъзнатата от властите линия на запазване на неопределеността като начин да се избегне обществен конфликт десетилетия наред предопределяше предпазливостта на държавните политики на паметта. Събитията на Оранжевата революция, от една страна, показаха мобилизационния потенциал на национализма и демократическите лозунги, а от друга, максимално изостриха проблема за многообразието на регионите, несводим нито до абсолютни формули на единството (така наречената „съборност”), нито до антагонистичния образ на „двете Украйни”. При това липсата на обществен консенсус по ключови въпроси на историческата памет, от една страна, бе препятствие за възникването на всеукраински образ на миналото, но от друга, пречеше на неговата еднозначна инструментализация.

[…]

 

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Андрий Портнов

Андрий Портнов е доктор по история, сътрудник на Форума за трансрегионални изследвания (Берлин), председател на Украинска инициатива на Берлин-Бранденбург и гост-преподавател в Хумболтовия университет в Берлин. Главен редактор е на уеб-портала Historians.in.ua. Автор е на следните книги: Історії для домашнього вжитку. Есеї про польсько-російсько-український трикутних пам’яті (2013, отличена с наградата на името на Юри Шевелов); Історії істориків. Обличчя й образи української історіографії ХХ століття (2011); Упражнения с историей по украински (2010); Між «Центральною Європою» та «Русским миром»: Сучасна Україна у просторі міжнародних інтелектуальних дискусій (2009); Наука у вигнанні: Наукова і освітня діяльність української еміграції в міжвоєнній Польщі (1919-1939) (2008). В момента работи върху биографията на град Днепропетровск.

Русофилията като елемент от националния популизъм в Гърция

Тази статия се фокусира върху феномена на русофилията в Гърция, разполагайки го в контекста на националния популизъм в страната. Немалко политически анализатори и журналисти споменават предполагаемо високото равнище на публична русофилия в гръцкото общество. Между временно назначаването в настоящия кабинет на лица с контакти в евразийското движение (напр. министъра на външните работи Никос Коциас) разтревожи редица коментатори. Някои побързаха да разположат новото правителство, ръководено от СИРИЗА, сред „полезните идиоти“ на Владимир Путин заедно с определени партии от популистката десница (напр. Националния фронт във Франция) и широката левица (напр. „Ди Линке“ в Германия). При все това тези коментатори не разглеждат русофилията в Гърция като елемент от национален популизъм, който пресича целия традиционен спектър на „ляво-дясно“.

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Василис Пецинис

Василис Пецинис е доктор по руски и източноевропейски изследвания (Университет на Бирмингам), гост-изследовател на Центъра за балтийски изследвания към департамента по политически науки в университета в Тарту и политически съветник на представителството на Европейската комисия в Атина. Сред последните му публикации са ‘The “New” Far Right in Hungary: A Political Psychologist’s Perspective’ (Journal of Contemporary European Studies, 2015), ‘Ethnic Relations, the EU, and Geopolitical Implications: The Cases of Croatia and Estonia’ (Ethnopolitics, 2015), ‘The Management and Distribution of the Structural Funds in Slovakia: A Critical Enquiry’ (European Structural and Investment Funds Journal, 2014) и ‘Eurasianism and the Far Right in Central and Southeast Europe’ (Central and Eastern European Review, 2014).

Русия като черна кутия

Това е писание за Русия от политологическа гледна точка. От политологическа гледна точка най-важното, което се случи в Русия, е промяната на Промяната (или дори Промяната на промяната), сиреч преходът от демократизация през 1990-те към диктатуризация от 2000-те години насам. Само че тук аз ще заскобя най-важното за Русия и ще се съсредоточа върху най-важното в Русия за нас. За нас – и за целия свят – най-важното е, че казаната промяна вътре в Русия бързо доведе до промяна в Русия навън, в отношенията ú със света. Най-общо казано, това беше преход от експериментален външнополитически либерализъм (с неговата насоченост към общо благоденствие в резултат от междудържавно сътрудничество и стратегии тип win-win) към традиционен външнополитичеси реализъм (с неговата прицеленост в оцеляването, основано на максимализиране на собствената сила, и търсене на победа над останалите в игра с нулев резултат).

 

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Деян Кюранов

Деян Кюранов е доктор по философия, програмен директор на програмата за политически изследвания на ЦЛС, София. Интересите му са в областите на политическите и медийните изследвания и по-специално на външната политика. Автор е на публикациите: „Борис Зайцев: първи впечатления“ (Християнство и култура 109/2016); „Bulgariens Nationalismus wird uebershaetzt“ (Europaeische Rundschau 3/2013); Think Tanks at a Crossroad: Shifting Paradigms and Policy Dilemmas (сo-author; 2013); Ромската жена и домашното насилие (съавтор; 2003); „Political Aspects in the Thinking and Behaviour of the Jewish Community in Postcommunist Bulgaria“ (In: Jews in the Bulgarian Lands, 2001); За промените (съставител и съавтор; 2000); Ние-те. Крътък етнополитически речник (съ-редактор и съавтор; 1995).

Каква е движещата сила зад джихадисткия тероризъм? Научна перспектива върху причините за присъединяване към него

[…]

Можем ли да очертаем общ портрет на ислямския радикал? Можем ли да дефинираме условията и обстоятелствата, при които той или тя може да стане радикал? Има ли социологически, психологически, културни модели, които можем да идентифицираме като характерни за радикала?

[…]

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Оливие Роа

Оливие Роа e съпредседател на Центъра за академични изследвания „Роберт Шуман“ (RSCAS) и на Департамента по политически и социални науки в Института на Европейския университет (EUI). Преди това е бил старши изследовател във френския Национален център за научни изследвания (CNRS) и във Висшето училище по социални науки (EHESS, Париж). Оглавявал е мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Таджикистан (1993-94 г.) и е бил консултант на координационната служба на ООН за Афганистан (1988). От 2011 г. ръководи финансирания от Европейския изследователски съвет проект Religio West. Изследванията му обхващат политическия ислям, близкия изток, исляма и запада, сравнителни изследвания на религиите. Сред книгите му са Globalized Islam (2004) и Holy Ignorance (2010). Последната му книга е En Quête de l’Orient perdu (2014).

Бежанецът – социална траектория през конститутивните фигури на чуждостта

Настоящото изследване има за цел да тематизира в рамките на общия познавателен контекст на проблема за чужденеца социалната ситуация, в която пребивава една негова радикална историческа метаморфоза през ХХ век – бежанецът. Следвайки социологическата рефлексия-традиция, ще се придържам към генералното обобщение, че съществуват „два характерни смисъла на „чуждост”. Първо, осъзнаване на чуждостта като онтологически наложена позиция: да проумееш, че обкръжаващият свят е загубил познатите очертания, че упорства на всеки опит да бъде подчинен „с мисъл или с действие”. Второ, чуждостта, възприета като автономна позиция: да се поставиш в практическо съответствие с проблематизиралата се социална реалност, да бъдеш абсолютно подвижна точка, която съизмерва несъизмерите светове. Да бъдеш, както казва Бодлер, „калейдоскоп, надарен със съзнание” (Коев, 1991: 29).

 

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Мартин Канушев

Мартин Канушев е доцент в Департамент „Философия и социология” на Нов български университет. Преподава социология на властта, знанието, правото и медицината. Автор на книги, студии и статии по социология, сред които се откроява тритомното изследване Историческа социология на наказателните политики в България. Отговорен редактор на сп. Критика и хуманизъм и член на редакционната колегия на сп. Социологически проблеми.

Социално движение срещу социално застопоряване: глобалните окупации на XXI век

На 17 декември 2010 г. самозапалването на един тунизийски продавач на плодове възпламенява вълна от бунтове, която се разпространява с мълниеносна скорост из цялото Средиземноморие, дори от другата страна на демократичния му вододел.2 Само за няколко месеца постоянните окупации или палаткови лагери се превръщат в неотменна част от градските пейзажи на Испания, Гърция, Израел, Египет, Либия и Сирия. През есента на 2011 г. каскадата от бунтове на север достига чак до Великобритания и прескачайки Атлантическия океан, вдъхновява както формата, така и името на протестите Occupy в Съединените щати.3 През лятото на 2013 г. примерът е последван и от Турция, Бразилия и България.

 

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Мехмет Дьошемеджи

Мехмет Дьошемеджи е доктор и преподавател по история в Университета Бъкнел, САЩ. Автор е на Debating Turkish Modernity: Civilization, Nationalism and the EEC (2013). Настоящият му изследователски проект е върху кинетиката на социалната борба в модерността, върху въпроса защо сме започнали да асоциираме борбата с движение и какви са цената и последиците на това. Изследователските му интереси са в областите на европейската и близкоизточната история, политическата теория, труда и новото ляво.

Огъване на свободата: протестите и перипетиите на индивидуалната свобода след свиването на социалната държава

[…]

Този текст е демонстрация на предложението да разбираме съвременните протести през амбивалентност чрез фигурата на един социален типаж, който наричам „наемника-предприемач“. Той е резултат от практическата натурализация на една невярна стара идея – че индивидуалната свобода е индивидуална способност, че ни е дадена по природа. Но тази идея може да бъде практически вярна само доколкото поддържаме предпоставките ú – формите на социализация, които ни индивидуализират. А колкото повече натурализираме индивидуалната свобода като изначална даденост, толкова повече тя намалява. При това намаляването е спираловидно – колкото повече намалява индивидуалната свобода, толкова повече тя самата изглежда причина за състоянието на обществата, толкова повече се твърди, че тя е в ексцес. Амбивалентният типаж на наемника-предприемач дава добър поглед към днешното ú завъртане в тази спирала.

[…]

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Милена Якимова

Милена Якимова е доцент в катедра „Социология”, СУ „Св. Климент Охридски”, член на редколегията на списание Критика и хуманизъм. Автор е на монографията София на простолюдието (с тарикатско-български речник) (С.: Изток-Запад, 2010). Области на интерес: градски изследвания, социална теория и прагматизъм, социално действие и колективни идентичности.

В какво общество живеем? Обществото на Вебер или обществото на Дюркем? Разговор с Венсан Декомб на Боян Знеполски

[…]

Венсан Декомб:

„Именно тук имаме нужда от малко философия, защото социологията е принудена да говори съществуващия език. Социологът наистина ще попита: „Откъде идва нашата идентичност? Как да я променим?“ Той говори като всички останали. Но именно ние, философите, трябва да привлечем вниманието към това, че този дискурс е неразбираем. Мога да си дам стил. Ако идентичност означава стил, няма никакъв проблем. Мога да си дам оригинален стил или да бъда конформист. Или пък: мога да си създам репутация, мога да си изфабрикувам персонаж. Но защо трябва да наричаме идентичност тези начини да представя себе си в света – това е проблемът, който философите трябва да поставят, и именно този проблем се опитах да поставя в лекцията си в София.“

[…]

 

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Разговор с Венсан Декомб

Венсан Декомб е професор по философия във Висшето училище за социални науки в Париж. Преподавал е и в редица други университети: университетите в Ница и Монреал, Сорбоната, американските университети Джонс Хопкинс (Балтимор) и Емори (Атланта). Сред известните му публикации са: Modern French Philosopy (1980), The Mind’s Povisions: A Critique of Cognitivism (2010), The Institutions of Meaning: A Defense of Anthrpological Holism (2014), Puzzling Identities (2016). Книгата му Субектното допълнение (Le complément de sujet, 2004) получава голямата награда за философия на Френската академия.

Перипетиите на „обектността“ и илюзиите на трансцендентализма Рецензия на: Попов, С., 2015. OBIECTUM PURUM. Увод във феноменологията на Рене Декарт. София: Фондация „Литературен вестник“

OBIECTUM PURUM е много силна философска книга. Тя иска да реши едновременно две основни задачи: първо, тя иска да види „зад текста на философстването един жив Декарт, който разговаря с нас“ (с. 26), т.е. прицелена е в иманентната реконструкция на творчеството на Декарт, за да го извади отвъд рецептивните клишета за „субективизма“ и/или „дуализма“. Второ обаче, иманентната реконструкция е освен това „типологическа“, т.е. Декарт бива четен откъм разгръщането на една парадигмална реконструкция на модерността като епоха, „като пространство, което има характеристики на свят“. Така Декарт бива четен като основоположник на модерната математическа наука като „светови хоризонт“, а развитията в трансценденталната философия и феноменологията – работите на Кант, Хусерл, Хайдегер и (поне на ранния) Витгенщайн – според Стефан Попов „показват какво е предопределен да извърши в дълбока историческа перспектива основополагащият жест“ (с. 19). Впрочем сега, със задна дата, можем да видим първата книга на Попов върху Трактата на Витгенщайн като разгръщаща същата типологическа реконструкция на модерността като епоха и като рефлексия върху границите на епохата, но не откъм началото, към което е насочена настоящата книга, а откъм края.

 

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Димитър Вацов

Димитър Вацов е доктор по философия и доцент в Департамента по философия и социология на Нов български университет. Той е главен редактор на сп. Критика и хуманизъм, както и председател на УС на Фондация за хуманитарни и социални науки – София. Автор е на следните книги: Това е истина (2016, под печат), Опити върху властта и истината (2009), Свобода или признаване: Интерактивните извори на идентичността (2006); Онтология на утвърждаването: Ницше като задача (2003). Интересите му са в областта на политическата философия и особено критическата теория, както и постаналитичната философия на езика.