Дебат – Как говорим за общото благо, без да отворим кутията на Пандора?

Здравейте!
Фондацията за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) и списание Критика и хуманизъм имат удоволствието да ви поканят на дебат на тема

Как говорим за „общото благо“, без да отворим кутията на Пандора?

по повод два броя на сп. „Критика и хуманизъм” – Нация и гражданство (кн. 37/бр. 2/2011, водещи броя Албена Хранова и Милена Якимова) и Националното в епохата на неговата популярна възпроизводимост (кн. 39/бр. 2/2012, водещи броя Мила Минева и Десислава Лилова)
Участници
Проф. Иван Илчев, д.н. (Ректор на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“)
Проф. Антоний Тодоров, д.н. (Нов Български Университет)
Доц. д-р Боян Знеполски (Софийски университет „Св. Кл. Охридски“/ФХСИ)
Модерация:
Леа Вайсова (докторант, Нов Български Университет)

анотация на дебата
Възрожденските песни, образите и цитатите на Левски, както и силнатафигура на „робството” се актуализираха за пореден път и се оказахаефективни в усилията на гражданите да изразят протеста си и даделегитимират не тази или онази власт, а самата структура на властта.Така „националното” отново влезе в употреба като най-публичния идостъпен език, на който можем да говорим за съвместност. Но заедно стова и да критикуваме установения ред, да даваме израз на усещанетоза несправедливост, накратко, да се позоваваме на нещо сякашуниверсално. Това не изненада изследователите в хуманитаристиката,които отдавна констатират излиняването на ценностните контексти иценностните позовавания. Същевременно обаче ние, същите тезиизследователи, отдавна скептично, ако ли не и тревожно, вдигаме вежди,когато чуем някой да се позовава на нещо „универсално“. И го правимс право.
Но на какъв език да се опитваме днес да договорим разбиранията си засъвместен живот, за „общо благо”, за колективен политическисуверенитет? Имаме ли нови разкази, през които да придадем смисълна случайния факт, че сме се озовали заедно в рамките на тазитеритория? Можем ли да направим нов наратив, за да разкажемвизиите си за „добър живот”, за „общо бъдеще”, за „легитимна власт“ и вкрайна сметка за „справедливост“?
Списание Критика и хуманизъм в два свои броя Нация и гражданство[кн. 37/бр. 2/2011] и Националното в епохата на неговата популярнавъзпроизводимост [кн. 39/бр. 2/2012] се фокусира тъкмо върхуактуалните употреби на националното. Текстовете, резултат отакадемични изследователски усилия, успяват да диагностицират кактолипсата на нови разкази за общото, така и актуализирането нанационалното като език, през който разнообразни актьори и интересиуспяват да изговорят каузите и критиките си. Именно вместо премиерана двата броя ни се струва важно да проведем този разговор, в който сепитаме как говорим за „общото”, успяваме ли да произведем новипослания за съвместния ни живот, как да премислим политическото вситуацията днес?