Въведение
Макар и по различен начин, всички студии в този сборник се занимават с това, което определям като „парадокс” на модерната демокрация, и проучват разнородните му политически и теоретични последствия. Първоначално изследването ми се съсредоточава върху естеството на модерната демокрация – въпрос, който според мен, не е достатъчно добре изяснен. Кое е най-подходящото определение за новия тип демокрация, който се установява в западни свят през последните два века? Той е обозначен с най-различни термини: модерна демокрация, представителна демокрация, парламентарна демокрация, плуралистична демокрация, конституционна демокрация, либерална демокрация. Според някои основната разлика с древната демокрация се състои в това, че в по-големи и по-сложни общества преките форми на демократично управление стават невъзможни; точно поради тази причина модерната демокрация трябва да бъде представителна. Други, като например Клод Лефор, наблягат на символната трансформация, която прави възможна появата на модерната демокрация: „разпадането на ориентирите на сигурност” [Claude Lefort, Democracy and Political Theory, Oxford, 1988, p. 19]. Според него в модерното демократично общество властта, законът и знанието се оказват в ситуация на радикална неопределеност. Това е в следствие от „демократичната революция”, водеща до изчезването на онази власт, която е въплътена в личността на владетеля и е обвързана с трансцедентен авторитет. Така се поставя началото на нов вид институиране на социалното, при което властта става „празно място”[…]