Георги Гочев (роден 1981 г.) е класически филолог и главен асистент по класически езици и антична литература в Нов български университет. Превел е от старогръцки Държавата, Пир и Законите на Платон (последният диалог съвместно с Невена Панова), Поетика на Аристотел, Медея от Еврипид и фрагментите на лирическия поет Архилох (последните две съвместно с поетесата Петя Хайнрих). Декан на Факултета за базово образование в НБУ.

Сергей Стефанов е главен асистент в Департамент „Философия и социология“, НБУ, София.

Рада Смедовска-Тонева е юрист по образование и доктор по социология. Преподава социология на правото в Софийски университет и криминология в Нов български университет. Основните ѝ интереси и публикации са свързани с конституционната и съдебна реформа, институционалните политики за противодействие на организираната престъпност и механизмите за контрол върху структурите от сектора за сигурност.

Мартин Канушев е професор в Департамент „Философия и социология“ на Нов български университет. Преподава социология на властта, знанието, субекта, правото и медицината. Автор на книги, студии и статии по социология, сред които фундаменталното тритомно изследване Историческа социология на наказателните политики в България. Отговорен редактор на сп. Критика и хуманизъм и член на Редакционната колегия на сп. Социологически проблеми.

Веселин Методиев е почетен професор на Нов български университет. Той е бивш заместник министър-председател и министър на образованието (1997-1999 г.) и четири мандата народен представител (1995-2013 г.). Сред най-важните му трудове са монографиите Министерският съвет в България. Началото 1879-1886 (1999) и Конституционният дебат в българския парламент през ХIХ век (2016). Последната му книга Един много добър човек. Константин Стоилов и политическата добродетел (2019) е отличена с наградата „Христо Г. Данов“ за най-добра книга в областта на хуманитаристиката.

Стефан Попов е автор на книгите Езикът на кухите фрази. Критика на политически метафори (НБУ, 2020), Декарт и математизацията на света (Алтера, 2017), Атлантис: Дезинтеграция на политически тела (Обсидиан, 2016), Obiectum Purum: Увод във феноменологията на Рене Декарт (Литературен вестник, 2015), Публичен процес. Статии Том I и II (Сиела, 2015), Витгенщайн:Аналитика на мистическото (Алтера, 2008), NATO’s Global Mission in the 21st Century (Brussels: NATO, 2000), както и на книга за спорт – Модерна ски техника. София: НБУ, 2019. Професор по философия и социология в Нов български университет.

Димитър Вацов е доктор по философия и професор в Департамента по философия и социология на Нов български университет. Той е главен редактор на сп. Критика и хуманизъм, както и председател на УС на Фондация за хуманитарни и социални науки – София. Автор е на следните книги: Силите на речта. Радикална прагматика (2021), Това е истина! (2016), Опити върху властта и истината (2009), Свобода или признаване: Интерактивните извори на идентичността (2006), Онтология на утвърждаването: Ницше като задача (2003). Интересите му са в областта на политическата философия и философията на езика.

Боян Манчев (София, 1970) е философ, доцент към Департамент „Изкуствознание и история на културата“ на НБУ, гост-професор в Берлинския университет за изкуства и Университета Холинс, директор на програма и бивш вицепрезидент на Международния философски колеж в Париж (2004-2010). Манчев е автор на петнайсет книги на български, френски, английски и италиански език, между които Свобода въпреки всичко. Свръхкритика и модална онтология (София, 2020), Новият Атанор. Елементи на философската фантастика (София, 2019), Логика на политическото (София, 2012), L’altération du monde (Paris, 2009), La métamorphose et l’instant – Désorganisation de la vie(Paris, 2009), Невъобразимото (София, 2003), както и на близо триста студии и статии на множество езици.

Доцент д-р Атанас Славов е юрист-конституционалист, преподавател по публичноправни науки в СУ „Св. Климент Охридски“ (катедра „Публична администрация“). Доктор по право (и политическа теология) на Университета на Глазгоу и доктор по конституционно право на СУ. Адвокат от 2018 г., а преди това е бил съветник по конституционни въпроси на вицепремиера и министър на правосъдието (2014-2015), съветник по законодателни въпроси на вицепремиера и министър на вътрешните работи (2016), конституционен експерт към Съвета по законодателство в Министерството на правосъдието, юрист в гражданския сектор. Автор на монографиите Гражданското участие в конституционната демокрация (Сиела, 2017) и Върховенството на конституцията. Същност и гаранции (2010). Член на Настоятелството на Института за пряка демокрация, на Института за изследване на религиозната свобода, член на Българската асоциация по политически науки и други граждански организации.

Деяна Марчева е преподавател по конституционно право в департамент „Право“, Нов български университет. Води лекции по „Сравнително конституционно право“, „Медицинско право“, „Административно право на ЕС“ и др. Основател е на Общоуниверситетския семинар „Права на човека“ в НБУ от 2017 г., интердисциплинарен форум за обсъждане на проблематиката заедно с практикуващи юристи, политолози, философи и др. Работи и като адвокат от 2004 г., член на Софийска адвокатска колегия.

Стилиян Йотов е професор, доктор на философските науки, преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“. Автор на Въведение във философия на правото (1994), Справедливост и респект (2001), Етика и мултикултурализъм. Градивни елементи и скици (2003), Равенство и егалитаризъм: Опит за осмисляне на социалната държава (2004), Хабермас и претенциите на автономията (2006), Човешко достойнство и права (2016), Благородство или благотворителност. Размишления за позволената лъжа (2018) и на множество статии по съвременна философия, философия на правото, проблеми на биоетиката. Съставител и редактор на сборниците Конституционализъм (2006), Философия на правата (2009), Когато медиите не бяха постмодерни (2011), Субективните права – немски визии (2014). Преводач на български на съчинения на Ю. Хабермас, Т. В. Адорно и З. Кракауер.

Васил Гарнизов е един от основателите на Нов български университет, секретар на Обществото за нов български университет, инициатор за създаването на Департамента по антропология и преподавател в неговите програми от самото й създаване. Академичните му интереси са разнообразни: погребалните ритуали, етнопрагматика, политическата култура и използването на фотографията в работата на терен.

Албена Стамболова e доктор на филoлогическите науки на Софийския университет. Магистърска степен по Френска филология (СУ), постмагистърска степен (DEA) по семиотика и психоанализа (Университет Жюсийо, Париж VII), психология (CNAM, Paris). Между 1991 и 1999 работи и преподава в университетите Дофин, Париж IX и Сансие, Париж III. Има опит в групова и индивидуална терапевтична практика. Работи като организационен консултант и експерт по социална психология. От 1917 г. до момента работи като специализиран консултант в НБУ, директор специализирани консултации, КСИЦ.

Автор е на три романа, два сборника с разкази и монография: Боледуване в смъртта (2004 г.), психоаналитично изследване. Книгите ѝ са превеждани в САЩ, Полша, Чехия, Сърбия. Превежда: Цветан Тодоров, Клод Леви-Строс, А. Башлар, Марсел Мос, Ю. Кръстева, М. Дюрас, Морис Дрюон и др.

Юлиан Попов е политически съветник на Европейската климатична фондация, председател на Европейския институт за ефективност на сградите и бивш министър на околната среда на България. Той е бил посланик на добра воля за българската енергийна и климатична политика и съветник за енергийна сигурност на президента на България. Той е първият изпълнителен директор и настоящ член на Управителния съвет на Нов български университет и съосновател на Тунизийското училище за политика. Класиран е за един от 40-те най-влиятелни гласа на европейската енергийна политика (N24), а също и като един от 40-те най-влиятелни гласа в европейската политика за енергийна ефективност (N25) от EurActiv. Статиите му за европейската и енергийната политика са публикувани от Financial Times, Project Syndicate, NS Energy Monitor, The Independent, Al Jazeera, Huffington Post, EurActive и други. Автор е на две книги и съавтор на книгитеЕвропейската супермрежа и Енергийна и климатична дипломация.

Стефка Пискулийска е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и специализация в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, където е и преподавала. Ръководител на три театрални уъркшопове. Има множество публикации в сферата на културата, изкуството и социалната проблематика.

Д-р Доротея Табакова е преподавател по старогръцки език и антична метрика в катедра „Класическа филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Областта на научните ѝ интереси е преводознанието, общото и компаративно стихознание и проблемите на превод на метрически текстове. Има преводи от четири езика, сред които седем пиеси на Еврипид.

Амелия Личева е поетеса и литературен критик. Тя е професор по теория на литературата в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Главен редактор на „Литературен вестник“, редактор в списание „Литература“. Член на редколегията на списание „Чуждоезиково обучение“. Член е на българския ПЕН център и на Международната асоциация по сравнително литературознание.

Д-р Светлозар Василев е преподавател в Нов български университет. Първоначалното му образование е медицина, след което работи като психиатър към МУ–София и специализира психоанализа в Холандия и Великобритания. Докторската му дисертация изследва връзките между неблагополучията в детството и възникването на психични разстройства в зряла възраст. Автор е на монографията Огледало на въображението. Психоанализа на филмовото преживяване, сборника Съвременна клайнианска психоанализа, както и на публикации в областта на епидемиологията, общественото здраве, психоанализата и изкуството. Д-р Василев е председател на Българското психоаналитично общество, както и ръководител на Комитета за Нови Групи в Източна Европа към Международната психоаналитична асоциация.