сп. Критика и Хуманизъм | кн. 48, бр. 2/2017 | Конспиративен разум и социално въображение

водещ броя: Леа ВайсоваМила Минева, Тодор Христов. Кн. 48, бр. 2/2017, с. 312, ISSN:0861-1718

Купи изданието

Съдържание на изданието

 

* Изданието е достъпно на български език.

KX 48 03 cententsBG

МОСТ НАД ГОЛЯМОТО РАЗДЕЛЕНИЕ: ИЗСЛЕДВАНЕТО НА КОНСПИРАТИВНИТЕ ТЕОРИИ В ХХI В.

Изследванията на теориите на конспирациите са в разцвет. Изследователи от толкова различни полета като история и аналитична философия, антропология и медийни науки, литературна теория и политология или психология и културология произведоха впечатляващ корпус от изследвания и силно подобриха разбирането ни за това явление. Проучвания на тази тема се правят вече половин век, но през последните две десетилетия темпът и обемът на публикуване значително се увеличиха. В своите
анализи на теориите на конспирацията изследователите често достигат до много различни резултати и изводи. Макар това да не е проблемно само по себе си, то е повод за загриженост, защото учените рядко обръщат внимание на изследвания, провеждани в дисциплини, които изхождат от различни предпоставки и ползват различни методи. Действително днес в проучванията върху теориите на конспирацията съществува нещо, което ще наречем „голямо разделение“. […]

Език

Цена:

BG – EUR

Автори: Михаел Бутер, Питър Найт

Михаел Бутер е професор по американска литература и културна история в Тюбингенския Еберхард-Карлов университет от 2014. През 2007 защитава дисертация в Бонския университет, а през 2012 се хабилитира във Фрайбургския университет. Той е автор на три монографии: The Epitome of Evil: Hitler in American Fiction, 1939–2002 (2009), Plots, Designs, and Schemes: American Conspiracy Theories from the Puritans to the Present (2014), and Der »Washington-Code«: Zur Heroisierung amerikanischer Präsidenten, 1775-1865 (2016). Неговите изследователски интереси включват колониалния период и ранната република, конструирането на герои, филми, популярна култура и конспиративни теории. Той е основният инициатор и сега заместник-председател на ЕС COST Action „Сравнителен анализ на конспиративни теории”.

Питър Найт преподава американистика с фокус върху литературата и културата през ХХ и ХIХ век. Той е специалист в областта на изследванията на конспиративните теории и културни измерения на финансите. Започва работа през 2000 в Манчестърския университет, като преди това преподава в Йорк, Нотингам и Стафордшър. Той е бил стипендиант на Британската Академия, а също така и в Нюйоркския университет, Харвард и Смитсониън. В Училището за изкуства, езици и култури (SALC) той работи като директор на следдипломно обучение и зам.-директор на програмата по Изследване на въздействието и обмена на знания. От 2016 до 2019 Найт е директор на департамента по Англицистика,
американистика и творческо писане. Той е автор на Conspiracy Culture: From the Kennedy Assassination to ‘The X-Files’ (2000) and The Kennedy Assassination (2007), and the editor of Conspiracy Nation: The Politics of Paranoia in Postwar America (2002) and Conspiracy Theories in American History: An Encyclopedia (2003). Заедно с Михаел Бутер е съ-инициатор на ЕС COST Action „Сравнителен анализ на конспиративни теории”.

Конспиративната теория за невежеството в класическата социология на познанието

„Тогаз се появи, изглежда, мъдрия и хитър мъж,
Изобретател пръв на страх от боговете …
Състави приказка, безкрайно привлекателно учение,
И истината скри с воали от лъжлива мъдрост.“
Критий (Цит. в Попър, 1993, с. 167)

„Se pensassi che questomioTrattato potesse avere molti lettori
non lo scriverei.“
Vilfredo Pareto, Trattato di Sociologia Generale (1916)
„Разбира се, теориите на конспирацията са абсурдно изопа-
чаване на нашите аргументи, но също като оръжия, прекара-
ни контрабандно през неясната граница до противниковата
страна, те си остават оръжия.“
Бруно Латур, „Защо критиката изгуби инерция?“ (2003)

В качеството си на левичарска критика на „рейгъномиката“ филмът на Джон Карпентър от 1988 г. „Те са сред нас“ е типичен за своето време. Той обаче е изграден по аналогия с черно-белите научнофантастични филми от 50-те години като „Нашествието на крадците на тела“ и телевизионната поредица „Зоната на здрача“. Поради тази и други причини по
времето, когато се появява, той не е особено успешен, но през годините постепенно получава одобрението на критиците, появяват се негови реплики и реинтерпретации. […]

Език

Цена:

BG – EUR

Автор: Алехандро Ромеро Рече

Алехандро Ромеро Рече е преподавател по социология в университета в Гранада (Испания). Той преподава съвременна социална теория, философия на социалните науки и електорален анализ. Публикува множество статии и книги върху социология на знанието, хумора и свободното време. Като писател на комикси Рече печели наградата Injuve за кратка история, която по-късно е била доразвита под формата на графичен роман La canción de los gusanos (“Song of the Worms”). Неговите работи също така се публикуват в едни от най-сатиричните списания в Испания (El Jueves, El Churro Ilustrado, Mister K, etc). Актуалните му интереси включват изследвания на хумора и сатирата в конспиративните теории, авторитарни употреби на хумора и нови подходи към конспиративното мислене през социология на знанието.

Логика на пропагандата. Втора част: Конспиративната граматика на популистката пропаганда

Втора част. Конспиративната граматика на популистката пропаганда

„Новият популистко-пропаганден фронт: Що е то?“

Тази Втора част на студията разчита на изведените в Първата част общи типологични черти на пропагандните употреби на езика, за да отчлени вече по-специфичната логика на съвременния популистко-пропаганден фронт.

Тук излизаме от нивото на максимална абстракция, за да опишем спецификите на популистко-пропагандния дискурс такъв, какъвто го откриваме чрез внимателно изследване на българските медии през последните години. Но това, предполагаме, са специфики и на оформилия се общ популистко-пропаганден фронт в глобален мащаб.

Задачата е да опишем типологичните значения на основните дискурсивни фигури в този фронт – неговия елементарен речник – и най-вече начините, по които те биват пропагандно подменяни и фиксирани. Основната ни теза е, че съвременната популистката пропаганда чрез серии от стратегически метонимии систематично подменя празното означаващо на
„народа“, като го замества с персонализирани етатистки реификации на суверенитета. Чрез това пропагандата преобръща популизма: преобръща еманципативния му импулс в инструмент за управляемост. […]

Език

Цена:

BG – EUR

Автор: Димитър Вацов

Димитър Вацов е доктор по философия и професор в Департамент „Философия и социология“ на Нов български университет. Той е главен редактор на сп. Критика и хуманизъм, както и председател на УС на Фондация за хуманитарни и социални науки – София. Автор е на следните книги: Това е истина (2016), Опити върху властта и истината (2009), Свобода или признаване: Интерактивните извори на идентичността (2006); Онтология на утвърждаването: Ницше като задача (2003). Интересите му са в областта на политическата философия и на постаналитичната философия на езика.

Дълбоката държава между (не)основателната конспиративна теория и участието като структурен елемент в политическите режими

[…]
През по-голямата част от ХХ век, особено след Втората световна война, КТи са били считани за нелегитимно знание (Bratich, 2008). Няколко изтъкнати социолози са допринесли за обществената нагласа, според която вярата в КТи се счита за сбъркана, за неудачен начин на мислене. В тази група са: Карл Р. Попър (1972: 123-125), който вменява на логиката на КТ неспособност да предвиди нежелани последствия от социални действия и подчертава тяхната пагубна роля в нацистката контраконспирация. Следващият е Харолд Ласуел (1930, 1948), който смята КТ за източник, генериращ предразсъдъци и преувеличено недоверие в обществените дела. Франц Нойман (1957, 2017) мисли вярата в КТи като следствие от отчуждение на психологическо, социоикономическо и политическо ниво. Ричард Хофстатер (1965) описва КТи като параноично фантазиране и ира-
ционален стил на политическо въображение, което заплашва либералнo-демократичния ред. Постепенно идеите на изтъкнати учени се наложиха като доминираща клиширана нагласа в западните медии и политически дискурс. Понастоящем този тип мислене за КТи работи на автоматик в по-голямата част от света. Ако някой спомене КТ, първата реакция е да се отхвърли подобна интерпретация като неоснователна, а хората, които я произвеждат и консумират, да бъдат стигматизирани като несериозни, особняци, ако не и патологични субекти. […]

Език

Цена:

BG – EUR

Автор: Небойша Блануша

Небойша Блануша преподава социална и политическа теория и теории на национализма във Факултета по политически науки, Загребския университет, Хърватска, където в момента е и шеф на Департамента по хърватски политики. Той е член на FP7 проекта Social Performance, Cultural Trauma and Reestablishing Solid Sovereignties (SPECTRESS), където работи върху формирането на конспиративни теории като колективни наративи, отнасящи се до културните травми, провокирани от кризи и войни. Друг проект, в който е включен, е „Team Populism“, представляващ международна мрежа на учени, изследващи различните аспекти на популизма, по-специално анти-елит конспиративни теории. Той е автор на Conspiracy Theories and Croatian Political Reality 1980-2007. (2011; in Croatian) и съ-съставител на Europe Unfi nished: Mediating Europe and the Balkans in a Time of Crisis (2016). Също така Небойша Блануша публикува различни статии за ролята на конспиративните теории като политически инструменти за одругостяване, както и върху ситуирани епистемологии с различни политически ефекти.

Към теория на конспиративните сюжети

В предишна публикация направих разграничението между теории на конспирацията и конспиративни сюжети, базирано на серия етнографски случаи от моя терен (Venkov, 2016). Ако теориите на конспирацията се разглеждат от изследователите като стремящи се да обхванат цялостно действителността, аз въведох конспиративните сюжети като „кратки форми“ на конспирационно мислене.

Тук предлагам кратък принос, който развива това разделение в неговите теоретични следствия и изследва механиката на взаимодействие във веригите от конспиративни сюжети. Обсъждам основното значение на властовото неравенство за съществуването на теории на конспирацията. Предлагам замяната на предишни категоризации на конспиративните теории по различни описателни белези с типология, основана на вграденото в сюжетите властово неравенство. […]

Език

Цена:

BG – EUR

Автор: Никола Ат. Венков

Никола Ат. Венков e доктор по социология от Софийския университет. Интересите му са в областта на градската антропология, маргинализирани групи и теоретична социология. Изследва микро-механиката на урбанистичното развитие като политическо действие чрез примера за реконструкцията на Женския пазар в София. Завършил е също докторантура по математика и магистратура по етнология.

Техноконспирации: страшната страна на дигиталното сублимно

Приятнострашно: утопии и антиутопии на дигиталното време
През 1996 г. Джон Пери Барлоу, основател на фондацията „Електронна граница“, призовава правителствата на индустриалния свят, тези „уморени гиганти от плът и стомана“, да оставят на мира киберпространството, територия, в която старите закони и правила не важат (Барлоу, 1996). Световната мрежа идва с обещанието за мир, просперитет, свобода
на словото и загърбване на предразсъдъците, обречени да се превърнат в анахронизъм на аналоговия свят. След края на Студената война и преди началото на икономическата криза новите технологии играят ключова роля в месианистичните наративи за края на географията, загубила значение в онлайн пространството, края на политиката, която може да се случва без представителство и задкулисни игри, и края на историята, доколкото всички вече са свързани в един глобален свят на свободни пазари, свободна търговия и свободна комуникация (Mosco, 2004). […]

Език

Цена:

BG – EUR

Автор: Юлия Роне

Юлия Роне е доктор на Европейския Университетски Институт във Флоренция. Изследва социални мобилизации срещу споразумения за свободна търговия, с фокус върху разпространението на идеи и протестни репертоари. Сред изследователските й интереси са също така: хактивизъм, дигитално неподчинение и борби в защита на Интернет свободата. Участва в международния проект на КОСМОС (Център за Изследване на Социални Движения) „Мобилизации за демокрация“ под ръководството на Донатела дела Порта.

Изборите са подправени, новините са фалшиви, а „дълбоката държава“ ни превзема, или защо конспиративните теории са (все още) за губещите

През последните две години конспиративните теории станаха естествена част от американския политически дискурс. Политиците очертаваха приоритетите и политиките си през призмата на конспиративни твърдения, а всички медии ентусиазирано отразяваха конспиративните теории в репортажите си. Проучванията на общественото мнение показват, че американците споделят много конспиративни вярвания и след изборите през 2016 г. Например 50% от демократите вярват, че Русия е хакнала машините за гласуване, въпреки че няма никакви доказателства. Това, че американците вярват в конспиративни теории, не е нещо ново. Това, че конспиративните теории станаха толкова важни в политическата реторика – е.
Конспиративните теории винаги са били у дома си в САЩ. Първите заселници горели „вещици“, вярвайки, че те заговорничат със Сатаната. По-късно ранните американци се отделили от Британската империя отчасти защото се притеснявали от комплотите на короната. Дълъг конспиративен разказ, документиращ заговора, е вписан в националната Декларация за независимост. Основна американска конституционна характеристика – разделението на властите – е резултат от усилието да се обуздаят всякакви възможности за конспирации от един или от друг клон на властта. […]

Език

Цена:

BG – EUR

Автор: Джоузеф Усински

Джоуозеф Усински завършва бакалавърска степен в Плимутския държавен университет, магистратура в университета в Ню Хемпшир и защитава доктурантура в Аризонския университет. Неговите изследвания са били публикувани в Journal of Politics, Political Research Quarterly и Critical Revie. Автор е на книгата The People’s News: Media, Politics, and the Demands of Capitalism (2014) и на American Conspiracy Theories (2014) в съ-авторство с Джоузеф Парънт, където изследват защо хората вярват в конспиративни теории.

Масоните са в Парламента! Политикономия на конспирациите в съдебната реформа на България

Най-разпространените представи за социалнополитическите промени след 1989 г. се разказват като на заговор на тайни сили, отклоняващи България от ‚правия‘ път. Често въпросните сили се закотвят чрез персонализиращи означаващи като ДС, Сорос, масони, руснаци, американци. Имам предвид онези представи, търсещи човешки и/или квазичовешки автономен субект, който дирижира обществените процеси, без да е определян (дори относително) от тях. Сходни разкази далеч не са маргинални, а проникват в целия политически дебат, срещат се на всекидневно ниво, в политическата, а дори и в научната сфера. Това личи и от популярността на означаващото ‚задкулисие на Прехода‘. […]

Език

Цена:

BG – EUR

Автор: Георги Медаров

Георги Медаров защитава докторантура по социология през 2017 г. в СУ “Св. Климент Охридски”. Темата на дисертацията му е “От либерализъм към авторитаризъм: българският случай след 1989 г.”. Той е хоноруван преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски”. Интересите на Медаров са в областите на дискурсивната теория на популизма, историческата социология на либерализма и критиката на политическата икономия.

Конспирации на прехода или преходни конспирации

Кой печели от теорията за голямата конспирация на прехода?

„Имам достатъчно информация за това кой стои зад протеста и след години, когато тази информация излезе, ще бъде интересно четиво“, заяви убедено министър-председателят Пламен Орешарски в разгара на големите протести срещу злополучното назначение за нов председател на ДАНС през лятото на 2013 г.1 Направи изявлението в момент, когато всеки обективен социолог би могъл да обясни причините за общественото недоволство, без да е необходимо да се прибягва до конспиративни обяснения. Но тези обяснения са привлекателни за политиците, особено за непопулярните политици. Осигуряват им комфорт, който никой социолог не може да им даде. В това се състои и голямото предимство на специалните служби пред социолозите. За разлика от тях специалните служби по трудова характеристика се занимават тъкмо с конспирации, поради което и по-лесно приемат за
достоверни тези обяснения за събитията. […]

Език

Цена:

BG –  EUR

Автор: Момчил Методиев

Момчил Методиев е автор на книгите Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (2016, в съавторство с Мария Дермеджиева); Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава, 1944–1989 (2010) и Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава (2008). Сътрудник е на Института за изследване на близкото минало, главен редактор на сп. „Християнство и култура”. Участвал е в съставянето на документални сборници, издадени от Комисията по досиетата.

Как се става конспиративен теоретик: Траектории на радикализация и професионализация в две групи от разследващи граждани

Днес медии и публични власти непрестанно се занимават с радикализацията, особено след поредицата от атентати, които разтърсиха Европа. Независимо дали става дума за младежи, превърнали се в джихадисти (Bonelli, 2015, pp. 1, 14), или за последните новости в теориите на конспирацията феномените на радикализацията са тълкувани през призмата на психопатологичните отклонения и болестите на социалното тяло, включително когато целта е изработване на публични политики за проти водействие. Разбирането на радикализацията обаче се оказва по-сложно, отколкото изглежда на пръв поглед (Giry, 2017; Giry et al., 2017/2018). За тази цел е необходимо да изоставим едрите монокаузални обяснения на въпроса „Защо?“ чрез вездесъщи понятия като икономическа криза, криза на ценностите или други подобни и да се опитаме внимателно да отговорим на въпроса „Как?“. Следвайки метода, към който се придържа Хауърд Бекер (Becker, 2002), ще се опитаме да опишем различни „кариери“ на радикализация посредством личните и колективните траектории „под формата на множество разклонения, където възможностите за поява на определени феномени зависят от непосредствено предхождащите ги ситуации“ (Collovald et Gaïti 2006; Vidino et al., 2017; Crettiez et al., 2017). В такъв случай всичко се явява като серия от избори „под принуда“ (вж. Goffman, 1968), които социалните актьори правят in situ, т.е. в момента, в който социалните и историческите фактори се пораждат и въздействат върху тях (Browning, 2004). […]

Език

Цена:

BG – EUR

Автор: Жулиен Жири

Жулиен Жири работи от 2009 върху конспиративни теории предимно в САЩ. След неговата монография LaRouche Movement (2009-2010) през 2014 защитава дисертация в областта на политическите науки със заглавие „Конспирацизъм в американските политики и популярна култура. Социологически подходи към конспиративните теории“ в университета в Рен 1, Франция. Той публикува множество статии и интервюта в медиите върху конспиративните теории, градските легенди и клюки. Жири също така се интересува от конспиративни теории и Интернет. Понастоящем извършва социологическо проучване на опонентите на мюсюлманското ритуално клане. Според някои от тях развитието му трябва да бъде доказателство за предстоящата „Еврабия“ или „Голямата замяна“.

Конспирация и уязвимост: #Окупирай, Zeitgeist и легитимирането на бунтовното знание

Обикновено изследват причините за разпространеността на конспиративните теории. Но те имат по-скоро корени. Вкоренени са във всекидневни знания, че нещо не е както трябва, че не трябва да е така, че повече така не може, че може да е друго. В удоволствието да виждаш това, което останалите не виждат, макар да е пред очите им. Може би дори в тревога, недоволство, недоверие, страдание, в подозрението, че реалността на една реалност може да бъде несигурна (Boltanski, 2012, p. 15), в нуждата да бъде картографиран един все посложен свят (Jameson, 1990, p. 360), в принудата да бъде възпроизвеждан странен частен ритуал, отслабващ страха от могъщите безлични механизми на късния капитализъм (Adorno, 1994, p. 95-96, 154), в желанието да се уверим в себе си, като се противопоставим на един отблъскващ друг, който застрашава собствената ни наслада (Žižek, 1997). Тъкмо благодарение на тези корени конспиративните теории, изглежда, са способни да поникват навсякъде, дори там, където едни просветени граждани питат ‘кой’ и настояват, че им казват истината само ако разкриват задкулисието на властта. Тъкмо защото не засягат корените на конспиративните теории, опитите за противодействие, предприемани от едно аристократично малцинство, може би аристократи на духа, не постигат нищо повече от възвишена наслада, съчетаваща ужаса от едно чудовищно невежество с преклонението пред силата на собствения разум. […]

Език

Цена:

BG – EUR

Автор: Тодор Христов

Тодор Христов е доктор по теория на литературата и социология, преподава теория на литературата в СУ „Св. Климент Охридски”. Последната му книга Свобода и суверенност в Априлското въстание (2013) анализира Априлското въстание като опит за създаване на режим на суверенитет без суверен, предугаждащ много от предимствата и недостатъците режимите, на чийто възход сме свидетели днес. Основните му изследователски интереси са изследванията на властта, критическата теория и културните изследвания.

Естетика на тайната

[…]
Твърдя, че за да задействаме траен политически отговор, трябва да разгледаме субективностите, достъпни за нас след Сноудън. На колективно ниво това може да изисква хоризонтално мислене и идентифициране под знамето на ,пролетариата на данните‘.3 Използвам този термин, за да обознача една ,класа‘, стимулирана да употребява и да бъде употребявана като данни; маси, свързани от достъп, производство, натрупване и експлоатация на данни. За този пролетариат данните са базова валута, вектор, стока, жизнена сила. Те са средството, с което трети страни оценяват стойността на субекта, до който се отнасят, но могат да служат също и за основа на една политика, поставяща на първо място не личната неприкосновеност, а тайната, намесвайки се в господстващото разпределение на сетивното. В заключителните параграфи на статията ще се насоча към
понятието ,право на непроницаемост‘ на Едуар Глисан. В качеството на репрезентация на субект, който не се подчинява на изискването да бъде познаваем, разбираем и прозрачен, ,правото на непроницаемост‘ на Глисан е съзвучно с търсения обрат от познание към естетика, открит в изкуството на Паглън и Маджид. Тъкмо това ще ни помогне да си представим една политика на тайната, която не е свързана с политиците и нормативната уредба.. […]

Език

Цена:

BG – EUR

Автор: Клер Бърчел

Клер Бърчел работи в Кингс Колидж Лондон от 2012. Преди това тя преподава културни и медийни изследвания в Кентския университет и университета Мидълсекс. След като завършва Ексетърския университет, д-р Бърчел записва да учи критическа теория в Съсекския университет. Тя е автор на Knowledge Goes Pop: From Conspiracy Theory to Gossip (2006) и съ-съставител на New Cultural Studies: Adventures in Theory (2007). Бърчел също така е била съ-ставител на следните издания Theory, Culture and Society (Dec 2011) и Cultural Studies (Jan 2007). Настоящите й изследвания се концентрират върху отношението между тайната и прозрачността в дигиталната епоха, изнасяла е множество доклади
и лекции върху този предмет в ОК, ЕС и САЩ. Д-р Бърчел е част от серия изследователски семинари, финансирани от ESRC, касаещи въпроси, свързани със защитата на личните данни, озаглавени „DATA – PSST! Дебатиране и оценка на споразуменията за прозрачност – поверителност, сигурност, наблюдение, доверие „. Бърчъл участва в редица дигитални проекти. Тя е един от редакторите на онлайн списанието Culture Machine; член на редколегията на Open Humanities Press; и част от екипа, стоящ зад проекта Living Books about Life series, финансирана от JISC. Тези книги, произведени от международна мрежа от учени в областта на хуманитарните и социални науки, преопаковат и представят открит достъп
до свързани с науката изследвания по теми, касаещи въздуха, биоетика, наблюдение, а собственият принос на д-р Бърчъл е върху проблема за невидимостта. Бърчел също така съвместно произвежда серия онлайн видеоклипове, озаглавени Liquid Theory TV.

Съдебна власт или конспирация? Възникването на гражданина-следовател в контекста на центрираната около правова държава и борба с корупцията политика

Тезата на настоящата статия е, че конспирацията като логика в дадени нейни проявления е трудно отчленима от тази на съдебната власт. Ще се опитам да покажа, че задействането на разлика между конспирация и съдебна власт е следствие на позиционирането на съответната логика в локации, дискурсивно надарени с правото да остойностяват нещо като истина. Следователно моята перспектива е изследователски близка до тази на Тодор Христов (Христов, 2012) и Клер Бърчел (Birchall, 2004; 2006).
Няма съмнение, че дискурсът на съдебната власт днес е една от водещите политически перспективи в България поради центрирането на политиката около правовата държава и борбата с корупцията. За да разгърна основната си теза обаче, в настоящата статия ще предприема предварителна реконструкция на антикорупционния дискурс въз основа на Иван Кръстев (Krastev, 2004) и Надеж Рагару (Рагару, 2010). Ще демонстрирам неговото развитие на глобално ниво и навлизането му в посткомунистическа България. Особено интересно във връзка с темата, която ме вълнува тук, е наблюдението на Рагару, че борбата с корупцията разчита на гражданското общество и в този смисъл конструира „гражданско общество“, което в рамките на този юридически дискурс започва да дублира практиките на следователя. […]

Език

Цена:

BG – EUR

Автор: Леа Вайсова

Леа Вайсова е асистент в катедра „Социология“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Член на редколегията на списание Критика и хуманизъм. Основни полета на изследователски интерес: социални движения и критическа социална теория. Сред последните й публикации са: #Протестът – анализи и позиции в българската преса лято 2013 (съ-съставител Даниел Смилов, 2014); „Да разкриеш себе си: власт и сексуален субект при Фуко“ (Критика и хуманизъм, 44/ 2015) „Относно позицията на участника изследовател: етнометодологически бележки към „протеста“ (По стъпките на Другия. Сборник в чест на Майя Грекова, 2014); Окупирай Орлов мост! Структурни изменения на публичността. (Критика
и хуманизъм, 41/ 2013).

Детективският роман, или по следите на едва доловимото: Кракауер и Болтански

[…]
През 20-те години, когато Кракауер написва останалото непубликувано приживе произведение Детективският роман (2016), в социалната мисъл водещи са темите, наследени от Веберовата социология и от Марксовия социален анализ, за рационализацията на живота, за отчуждението, за класовото разделение в буржоазното общество, за мотивациите,
съпътстващи определени социални действия, за заплашващата бъдещето желязна клетка (по израза на Вебер), за ролята на утопиите и идеологиите.
По това време сме свидетели на неочаквани хибридизации между Вебер, Маркс, Фройд, Зимел, неокантианство и т. н. Според мен интересът към криминалния роман се вписва много точно в тези научни програми и в духа на времето, което се измъква от позитивизма и от неокантианския схематизъм и което търси нови полета за експериментиране. Така и работите на Кракауер предлагат нетрадиционни прочити на значението на масовата литература за социалното въображение и за начините, по които обществото на модерността схваща себе си. Анализът на темите за рационалността, изграждането на реалността и нейните въображаеми структури ще бъде фокус на настоящата работа. За тази цел ще разгледам работите на Кракауер и Болтански, доколкото първите имат непосредствено значение за вторите въпреки голямата времева дистанция по между им. […]

Език

Цена:

BG – EUR

Автор: Димитър Божков

Димитър Божков е главен асистент в катедра История на философията на СУ „Св. Климент Охридски”. Изследванията му са в областта на критическата теория, историята на философията на XIX и XX век, история на марксизма, история на изкуството, теория на литературата.