Списание Критика и хуманизъм, 44:
“Критика на нас самите? Фуко – актуални употреби”

(съставители: Момчил Христов и Леа Вайсова)

Анотация:

Настоящият брой на сп. Критика и хуманизъм дава пространство за критика на настоящето, разбирана, след Мишел Фуко, като иманентна критика на нас самите в дадена историческа ситуация.

Самият Фуко многократно настоява върху разнородността и променливостта на резултатите от своите изследвания, описвайки ги като „кутия с инструменти“, които могат да служат на други изследователи за техните собствени исторически анализи на ситуациите, в които те са въвлечени. В същото време, Фуко непрестанно изтъква политическата валенция на своите исторически анализи, които да произвеждат ефекти във винаги определено настояще: „Бих искал да пиша книги-бомби“, казва той в едно интервю, „т.е. книги, които да са полезни точно в момента, когато някой ги пише или чете, а после да изчезват“. Относителна трайност на една, макар и преднамерено, държана в безпорядък, „кутия с инструменти“, или „книги-бомби“, след чиито внезапни взривове порядъкът на нещата престава да бъде същият – една практическа апория, която продължава да поддържа онова, което с много уговорки можем да наречем „творчеството на Фуко“.

Целта на този брой е да покани изследователи от целия спектър на хуманитарните и социални науки, за да предложат авторски статии, в които да покажат техните собствени употреби на инструментариума, предлаган от Фуко. По този начин надеждата е да бъде демонстрирана неговата политическа и аналитична уместност по отношение на нашето съвремие с оглед специфичните силови отношения и знаниеви форми, които го конституират.

Специален акцент на броя са българските употреби и рецепции на Фуко. Защото последният е без съмнение един от най-четените автори у нас. Преведени на български език са всички негови книги, както и някои от лекционните му курсове; издадени са сборници с негови по-кратки текстове; предстоят още издания; конференциите, посветени на творчеството му, не са много, но не са малко онези научни форуми, които са пряко фокусирани върху проблем или тема, формулиращи инструментите от неговата „кутия“. Десетки книги и статии на български автори от различни полета – от политическата философия, социалната теория и епистемологията през теорията на литературата, антропологията и културните изследвания до редица историко-социологически изследвания – работят върху и чрез Фуко. Тъй че да започнем колективната рефлексия върху фасетъчното присъствие на Фуко в България, е по-общата задача, която поставя настоящият брой. До каква степен специфичните конюнктури у нас са били и продължават да бъдат засегнати от неговите детонации?