KX 43 cover WEB

Критика и Хуманизъм | 43 | 2014 | Младежки култури на социализма и постсоциализма: лайфстайл, конформизъм и протест

водещи броя: Елица Станоева и Том Джунс

кн. 43, бр. 1-2/2014

ISSN: 0861-1718

Купи изданието

Съдържание на изданието

"Търсачи на чуждестранни парцали и твърда валута": стилягите в Съветския съюз през Студената война (1945-1964)

Терминът „стиляги“, който може да се преведе по-свободно като „обсебени от стила“, се използва в официалния дискурс за хомогенизация и стигматизация на една алтернативна култура на младежи, очаровани от свързаните със западна Европа и Америка културни практики. Стилягите придават централно значение в живота и самоопределянето си на усвояването на един стил, който приемат за западен, а потреблението на чуждестранни културни и материални продукти е ключов елемент от усещането им за лична идентичност, за място в обществото и за приятелска мрежа. Тези „озападнени“ младежи слушат американски джаз, танцуват туист и буги-вуги, използват англицизиран жаргон и носят джинси, придо-
бивайки много от желаните стоки нелегално благодарение на черния пазар. Стилягите целенасочено се стремят към зрелищен неконформизъм и поради това се посвещават на контракултурни практики4, които са категорично в разрез с практиките, предписвани като подходящи от съветското управление и комунистическата партия, както и от младежкото разклонение на партията – Комсомола.5 В политически речи, във вестници и брошури, както и на заседания на Комсомола стилягите са подлагани на порицание и на нестихващо публично опозоряване; а освен подобни актове на символно насилие милицията и доброволните отряди използват и физическо насилие срещу тези „озападнени“ младежи.6 Настоящата статия проследява еволюцията както в културните практики на стилягите, така и в реакцията на партията-държава на този възприеман като младежки проблем в следвоенния сталински период (1945-1953) и в десетилетието след смъртта на Сталин – по време на управлението на Никита Хрушчов от 1955 г. до 1964 г., т.е. периода, известен като постсталинистко „ азмразяване“

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Глеб Ципурски

Глеб Ципурски е доцент в Държавния университет на Охайо, Департамент по история. Той е бил стипендиант на Института Кенън, American Council of Learned Societies, International Education Program Service и International Research and Exchanges Board. Изследователската му работа се фокусира върху Съветския съюз и се занимава с модерността, младежта, популярната култура, потреблението, емоциите, Студената война, глобализацията, социалния контрол, полицейските практики и насилието. Сред публикациите му е и монографията Having Fun in the Thaw: Youth Initiative Clubs in the Post-Stalin Years (2012). В момента завършва книгата си, озаглавена Socialist Fun: Youth, Consumption, and State-Sponsored Popular Culture in the Cold War Soviet Union, 1945-1970. Следващият проект, който планира, е изследване на доброволните отряди в СССР и постсъветска Русия.

Адрес:
Ohio State University
1179 University Drive
Newark
OH 43055
USA
Email: tsipursky.1@osu.edu

Младежките субкултури в България през 70-те и 80-те години на ХХ век

Да се пише и разсъждава върху младежките субкултури по принцип изглежда трудна задача. Най-напред поради липсата на единна общоприета дефиниция на самия термин. Донякъде неговата плурална форма, множественото число, в което обикновено се използва, частично обяснява невъзможността за изковаване на общоприето определение, а и сама по себе си представлява част от проблема. Когато се опитваме да обобщим тази множественост, обикновено използваме в единствено число и термина контракултура, който обаче също така остава достатъчно общ и абстрактен. Другото обяснение за тази трудност, да не кажем и невъзможност за дефиниране, е свързано с перспективата, от която гледаме проблема. Самият префикс суб предполага периферно, маргинално и във всички случаи алтернативно позициониране на феномена по отношение на култура-та. Но тъй като култура, ако се придържаме към възможно най-широката дефиниция на Мелвил Херсковиц (Herskoviz, 1955, р. 27), е всичко, сътворено от човека, което ни заобикаля, то субкултурите без проблем биха се включили в това определение. С други думи, за да дефинираме субкултурите, ние трябва априори да предположим наличието на висока или официозна култура, към която те по някакъв начин се съотнасят. Отношенията между културата и субкултурите могат да се определят като механизъм, приравняващ културата към съвкупността от всички ментални структури, придобити ако не от всички, то поне от голяма част от членовете на изследваното общество.

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Михаил Груев

Михаил Груев е доктор по история и доцент в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където преподава съвременна българска история. От 2011 г. е ръководител на Катедрата по История на България. Изследователските му интереси са в областта на историческата антропология, социалната история и малцинствените проблеми на Балканите. Автор е на книгите: Между петолъчката и полумесеца: Българите мюсюлмани и политическия режим 1944 – 1959 (2003); „Възродителният процес“. Мюсюлманските общности и комунистическият режим (в съавторство с Алексей Кальонски; 2008); Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на ХХ век (2009).

Адрес:
Исторически факултет
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
бул. „Цар Освободител“ 15
София 1000
Email: michailgruev@yahoo.com

Медиатори на субкултура: Радио "Студент" и югославският пънк през късния социализъм

Тази статия се фокусира върху фундаменталното отношение между субкултурните практики и техните дискурсивни интерпретации, които представляват основен интерес за субкултурните изследвания, откакто в средата на 70-те години полето е преоткрито от учените към Центъра за съвременни културни изследвания в Бирмингам (известен като Бирмин- гамската школа). Опирайки се на тази традиция, статията доразвива нейните постижения в две посоки. Първо, тя извежда анализа отвъд големите мейнстрийм медии, до които той обикновено се ограничава, към малките медийни издания, възникващи около самите субкултури, които често оказват сериозно влияние върху тяхното (само)възприятие, както ще бъде показано по-нататък. Второ, статията следва съвременния корпус от изследвания в това поле, който обръща поглед към не-западния свят в търсене на нов материал, и се опитва да разбере как се разгръща указаната по-горе динамика между реалности и репрезентации в различните идеологически условия на късния социализъм.

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Марко Зубак

Марко Зубак е доктор по история (Централноевропейски университет, Будапеща) и асистент изследовател в Хърватския институт по история, Загреб. В момента той подготвя монография върху социалистическата младежка преса в Югославия и провежда изследване върху социалистическата диско музика. Последната му публикация е „Kulturna strana studentskoga pokreta“ (Časopis za suvremenu povijest, 1/2014). Изследователските му интереси са в областта на медиите, младежта, културата, социалните движения и социализма.

Адрес:
Hrvatski institut za povijest
Opatička 10
10000 Zagreb
Croatia
Email: markozubak@hotmail.com

Между политичното и аполитичното: младежката контракултура в комунистическа Полша

Тази статия обсъжда разнообразните младежки субкултури, които се появяват в Полша по време на комунистическото управление. От една страна, тя представя обзор на различните субкултури и техните характеристики, а от друга страна, проследява как режимът реагира и се справя с тях. Въпреки Желязната завеса контракултурните тенденции са в не по-малка степен част от живота на младежите в Полша, отколкото на други места в Европа. Всъщност възникването на младежка контракултура в следвоенна Полша е до голяма степен вдъхновено от тенденции, довети от Запад, особено от отвъд Атлантическия океан (Kosiński, 2006, рр. 85-87). Зараждащото се влияние на американската поп култура е значим транснационален феномен, а одобрителният й прием от европейската младеж като цяло се посреща със съпротива и от другата страна на Желязната завеса, в Западна Европа (Джуд, 2012, с. 390-91). Но в резултат от провежданата от комунистическия режим политизация на живота американското влияние сред по-младото поколение се приема за особено опасно. В действителност именно режимът е отговорен за представянето на контракултурните тенденции, които по същество са аполитични, като „враждебни“ субкултури – чак до степен да им се приписва някакъв вид идеология и политическа програма (Wierzbicki, 2006, р. 373). Това на свой ред прави тези субкултури привлекателни за онези млади хора, които желаят да изразят своето незачитане на официалните норми. Но докато пропагандата на режима проявява склонност към екстраполиране на чуждестранните корени и елементи на тези субкултури в опит да ги изобрази като форма на им- периалистическо покваряване на родната младеж, въпросните субкултури въпреки всичко притежават някои специфично полски характеристики, които ги отличават от техните проявления на Запад независмо от на пръв поглед поразителните сходства между тях.

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Том Джунс

Том Джунс е доктор по история (Льовенски католически университет) и гостуващ изследовател в Института „Имре Кертес“ в Йена. Той е автор на Student Politics in Communist Poland: Generations of Consent and Dissent (2015). Сред последните му публикации са „Facing the Music: How the Foundations of Socialism Were Rocked in Communist Poland” (Youth and Rock in the Soviet Bloc: Youth Cultures, Music and the State in Russia and Eastern Europe, 2014); „Студентите извеждат протестите в България на следващото ниво: Как възникващото студентско протестно движение може да разбие патовата ситуация в политиката“ (По стъпките на Другия. Сборник в чест на Май я Грекова, 2014) и „Полското поколение на ’89: между бунта, присмеха и края на историята“ (Социологически проблеми 1-2/2014). Изследователските му интереси обхващат източноевропейската история, африканската история, историята на Студената война и историята на младежките и студентските движения.

Адрес:
Imre Kertesz Kolleg
Am Planetarium 7
07743 Jena
Germany
Email: junes.tom@gmail.com

"Океани от болка": морето като спомен и метафора в анголската поезия и рап музика

Тази статия предлага размисли върху три взаимосвързани теми. На първо място тя проучва литературата на една нация в поколенческа перспектива. Това ни позволява да придобием по-широк поглед върху историческите процеси, изтъквайки как ключови събития засягат не само преживяващите ги, но и техните потомци, които трябва да се справят с последствията от тях и с паметта за тях. На второ място статията се фокусира върху по-младите поколения, включително студентските и опозиционните движения, и начина, по който те допринасят за създаването, но и за преработването на специфичен национален наратив. На трето място установявам връзка между критични културни движения – от поезия до хип-хоп – и влиянието на социализма в постколониална Африка. Фокусирам се върху Ангола – страна, която получава независимост от колониалното управление на Португалия през 1975 г. благодарение най-вече на подкрепата на социалистически страни като СССР и Куба. Дискурсът върху социализма е от решаващо значение за националния наратив на Ангола през 80-те и 90-те години на ХХ век и все още можем да открием следи от него в днешните опозиционни движения и особено в онези от тях, които са повлияни или представлявани от рап музиканти. Обсъждайки начина, по който се използва поезията, а в днешно време и рап музиката, за да се артикулират възгледите, преживяванията и исканията на младите поколения в Ангола от 60-те години на ХХ век до ХХI век, се надявам да разкрия досегашното, но запазващо се и днес въздействие на социализма в постколониална Африка. Тъй като ме интересува предимно начинът, по който историческите събития биват превеждани в творби на въображението, тази статия се занимава с разработването на определени мотиви в литературната и поетичната продукция на Ангола. Главно място сред тях заема морето, което се появява в множество форми и приема най-различни функции.

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Ана Собрал

Ана Собрал е асистент и преподава „Глобални англоезични литератури“ в Университета на Цюрих. Родена в Ангола, тя следва английска и германска литература в Португалия и пише дисертация върху американската литература в Германия, публикувана под заглавие Opting Out: Deviance and Generational Identities in American Post-War Cult Fiction (2012). В момента се занимава с постдокторално изследване върху глобализацията на популярната музика и подготвя книга върху новото поколение анголски музиканти. Преподавателската и изследователската й дейност се фокусира върху постколониалната литература, изследванията на глобализацията и популярната култура.

Адрес:
Universität Zürich
Englisches Seminar
Plattenstrasse 47
8032 Zürich
Switzerland
Email: ana.sobralmourao@uzh.ch

Семинарите от 80-те години: между критичната микропубличност и словесната акция

Дискусия

Запис на студиото „Инакомислията на 80-те години, ‘музей на живо’: ‘Семинарът’, семинарите“ от конференцията „Противоречията на наследството (за един виртуален музей на СОЦ-а)“, Пловдив, 7 март 2014 г.; докладчици – Деян Деянов и Александър Кьосев, модератор – Миглена Николчина, дискутанти – Андрей Райчев и Ангел Ангелов

 

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Участници: Александър Кьосев и Деян Деянов

Деян Деянов е сътрудник на Института за критически социални изследвания към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. В същия университет чете лекции по формална и философска логики, логика и методология на хуманитарните науки, класически и некласически рационализъм, увод в социоанализата, историческа социология на икономиката и критическа теория. Автор на статии на границите между тези науки и на Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки: Хуманитаристиката след „Смъртта на човека“ (2001). Бивш директор на Института за критически социални изследвания и бивш гл. редактор на сп. Критика и хуманизъм.
Адрес:
Институт за критически социални изследвания
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
ул. „Костаки Пеев“ 21
Пловдив 4000
Email: dsdeyanov@yahoo.com

Александър Кьосев е преподавател по история на модерната култура и директор на Културния център на Софийския университет. В сферата на изследователските му интереси попадат изследванията върху четеното, културната история на комунизма, постколониалните изследвания и конструкцията на идентичности. Последната му монография е Караниците около четенето (2013). Той е съставител на сборниците: Post-Theory, Games and Discursive Resistance (1995) и “Rules” and “Roles”: Fluid Institutions, Hybrid Roles and Identities in East European Transformation Processes (1989–2005) (co-edited with Pеtya Kabakchieva, 2009). От 2000 г. той е бил ръководител на няколко международни и национални изследователски проекта, посветени на читателските изследвания, балканските култури и автобиографиите за периода на комунизма.
Адрес:
Катедра Културология
Философски факултет
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
бул. „Цар Освободител“ 15
София 1000
Email: akiossev@gmail.com

Отвъд съпротивата: размисли върху руската улична младеж

Групите от проблемни младежи отдавна се смятат за ядра на опозиция срещу мейнстрийм обществото и господстващия социален ред както в Русия, така и на други места (Pearson, 1983). В Русия още през късния имперски период, както и през цялата съветска епоха полицията, медиите, органите на държавната власт и възпитателите възприемат упражняващите улично насилие и извършващи престъпления млади мъже, обикновено от работническата класа, като хулигани, опасни елементи с девиантно поведение, които отказват да се подчиняват на обществения ред, а през съветския период и да се впишат в модела на млади строители на комунизма (Neuberger, 1993; Козлов, 1999; Tsipursky, 2008; Furst, 2010; LaPierre, 2012). 1 Някои от учените, които са провеждали изследвания на хулигани, разглеждат техните практики през призмата на съпротивата. Хулиганите демонстрират липса на респект към авторитети, насочват насилието си срещу ключови символи и институции на социалния ред и „оспорват съществуващите йерархии на всекидневния живот“ (Neuberger, 1993, р. 2).

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Светлана Стивънсън

Светлана Стивънсън е преподавател по социология в Лондонския метрополитен университет. Тя е работила в Руския център за изследване на общественото мнение „Левада“ и е била гостуващ изследовател в Университета на Есекс. Присъдена й е степен кандидат на социологическите науки от Института по социология към Руската академия на науките. Тя е автор на Crossing the Line. Vagrancy, Homelessness and Social Displacement in Russia (2006) и съставител на Youth and Social Change in Eastern Europe and the Former Soviet Union (co-edited with Charles Walker, 2012). Останалите й публикации включват: „The Violent Practices of Youth Territorial Groups in Moscow“ (Europe-Asia Studies 64:1/2012) и „The Kazan Leviathan: Russian Street Gangs as Agents of Social Order“ (The Sociological Review 59:2/2011). Настоящите й изследователски интереси са в областта на изследванията на уличните банди.

Адрес:
Faculty of Humanities and Social Sciences
London Metropolitan University
166-220 Holloway Road
London N7 8DB
United Kingdom
Email: s.stephenson@londonmet.ac.uk

Усвоявания на градското пространство като съпротива: Паметникът на Съветската армия в София

Паметникът на Съветската армия в София е една от онези болезнени теми, които генерират устойчиви противопоставяния и разделят обществото от 1989 г. насам (а и преди това). Той е знаково „място на памет“ в смисъла на Пиер Нора (2004) за социалистическото минало. След края на социализма възниква една „херменевтична недостатъчност“, дълбока криза на паметта (Знеполски, 2004). Според Деянова основните направления в тази криза са „войната на спомените“ и приватизацията на политическия дискурс – при условията на борба между интерпретации държавата получава шанс за символен монопол (Деянова, 2004, с. 270-273). Непостигането на социален консенсус около социалистическото наследство като цяло и около Паметника на Съветската армия в частност през 90-те години обуславя доминацията на словесния характер на схватките (Дичев, 2010). Политическото говорене употребява Паметника като място на памет за легитимация на свои (политически) идеи и е изключително властови подход (без значение дали конкретният говорещ политически елит владее или се стреми към властта). Така основният дебат се фокусира върху премахването/запазването на Паметника в градската среда на столицата. Наративните употреби са актуални и в по-близкото минало, като в предизборните си кампании за избори на общински съветници и кмет през 2011 г. почти всички големи партии употребяват Паметника на Съветската армия по един или друг начин (във връзка с графити акцията „В крак с времето“).

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Кристина Димитрова

Кристина Димитрова е бакалавър по културология и понастоящем е студент в Магистърска програма „Градски изследвания“ към Катедра „Социология“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Изследователските й интереси са свързани с градска антропология, употреби на градското пространство, младежки култури, социални движения, протести, нови медии. Настоящият текст е резултат от изследване, проведено през 2011 г. в контекста на графити акцията „В крак с времето“ върху Паметника на Съветската армия в София.

Email: dimitrova.kr@gmail.com

Политика на пространството: протестното движение #ДАНСwithme на сцената на постсоциалистическа София

София става централна сцена на най-дългия антиправителствен протест в България през 2013 г. Протестът, получил името си от хаштага, използван за разпространение на посланието му в социалните медии (#ДАНСwithme), избухва на 14 юни 2013 г. и продължава 404 последователни дни до оставката на кабинета, оглавяван от Българската социалистическа партия (БСП), и последвалото съставяне на ново експертно служебно правителство. Той трансформира политическото, социалното и културното статукво в България, като прераства в цялостна „културна революция“ на „гражданите срещу олигархията“ (Дайнов, 2013б). Към момента на писане на този текст интерпретациите върху естеството на протеста през предишната година все още са предмет на договаряне и оспорване, но се запазва основният аргумент, че това е битка на гражданите (водени от морални съображения, граждански активни, по същество агенти на възможната промяна) срещу олигархията (структурите на корумпираните политически елити, които определят пътя към демокрация след 1989 г.). Тук целя да покажа, че подобна представа за #ДАНСwithme като противоборство между активни деятели и стабилни властови структури е едновременно ограничена и ограничаваща.

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Николай Николов

Николай Николов учи международни отношения и политология в Университета на Бирмингам, а впоследствие завършва магистратура по политическа социология в Лондонското училище по икономика и по политика и икономика на Източна Европа в University College London, където в момента е докторант по политически науки. Работи като журналист за Ал Джазийра, а преди това е работил като продуцент в Националното радио в Ню Йорк и като редактор в openDemocracy. Занимава се с изследване на начина, по който съветската и социалистическата архитектура влияят върху субективността и идентичността преди и след 1989 г., както и на въздействието на социалистическите режими в Източна Европа върху постсоциалистическия период, дискурсивните практики и властови структури, наследени от тоталитаризма.

Адрес:
Research cluster
School of Slavonic and Eastern European Studies
University College London
Gower Street
London WC1E 6BT
United Kingdom
Email: nikolay.nikolov@aljazeera.net

Окупацията от 2013 г.: в търсене на смисъла

Окупацията на СУ и други университети в страната от есента на 2013 г. е безспорно значимо събитие, въвлякло на моменти хиляди студенти. Тя започва на 23 октомври с окупация на аудитория 272 в Ректората на СУ от група студенти, нарекли себе си Ранобудните студенти. Продължава с пълна окупация на Ректората на СУ (25 октомври), разраства се, засягайки и други университети в столицата и страната, като получава както широка обществена подкрепа, така и остра критика от привърженици на правителството. След няколко успешни акции (на 1 и 10 ноември се провеждат няколкохилядни похода, на 12 ноември – обсада и блокада на изходите на парламента, и др., като същевременно се провеждат и обсъждания за необходими реформи в рамките на работни групи по образование, здравеопазване, конституционни и изборни въпроси и др.), пълната окупация на Ректората бива свалена по решение на Общото събрание на Ранобудните на 17 ноември след продължителни бурни обсъждания. Студентите запазват контрол само над знаковата Аула на СУ, където наред с координиране на протестните им акции се провежда и дебат за политическите перспективи след оставката на правителството, съорганизиран с „Протестна мрежа“ и групата на университетските преподаватели, подкрепящи студентския протест. И тази частична окупация е свалена на 13 януари 2014 г. На 25 януари малка група разочаровани от падането на окупацята студенти отново окупират Ректората, като получават слаба подкрепа единствено от по-радикално настроени протестиращи срещу управлението граждани. Тази втора окупация e свалена 3 дни по-късно.

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Ружа Смилова

Ружа Смилова е главен асистент в Катедра „Политология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където преподава история на политическите идеи и съвременна политическа философия. Тя е и програмен директор (политически изследвания) на Центъра за либерални стратегии – София. Завършила е философия в СУ и е доктор по политически науки (Централноевропейски университет, Будапеща) с дисертация на тема A Reason-based Justifi cation for Liberal-Democratic Authority. Специализирала е политическа философия в Университета в Оксфорд. Интересите й са в областта на политическата, моралната и правната философия с фокус върху темата за авторитета на демокрацията, политическото задължение, отношението медии-демокрация и съвременни теории за справедливостта. Последните й публикации включват: „Тhe General Will Constitution: Rousseau as a Constitutionalist” (Constitutionalism and the Classics, 2014); „Jeremy Waldron on Dignity and Responsibility-Rights: Can the Tragedy of Liberty be Avoided?“ (Freedom and Its Enemies: The Tragedy of Liberty, 2014).

Адрес:
Катедра „Политология“
Философски факултет
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
бул. „Цариградско шосе“ 125
София 1113
Еmail: ruzha.smilova@gmail.com

Баница

Аз не съм тук
Епитафия, 1989

Раздават покани за Народния съд, билети за революцията вече
няма, а който може да пише, изписва имена на руски или поне приблизително на руски върху френския махагон на университетите

от високо, в зелено се спускат кентаври със саби, спомнящи си за онзи април от преди години, а моряците на Свети Никола изоставят свещите и причакват западния прилив

баба Куконка все още не знае дали образа на Сталин, дали Ленин, дали Бай Ганьо да тури в гостилницата на село Сладун, че дойде ли Бащата и слънцето трябва да е в готовност

и Победа, и Война, и Борба са готвят от съседното село след закуска с квас и с Роза Люксембург да направят пустошта и Младостта различими само по номера: 1 2 3 4

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автори: Николай Николов иРая Раева

Николай Николов учи международни отношения и политология в Университета на Бирмингам, а впоследствие завършва магистратура по политическа социология в Лондонското училище по икономика и по политика и икономика на Източна Европа в University College London, където в момента е докторант по политически науки. Работи като журналист за Ал Джазийра, а преди това е работил като продуцент в Националното радио в Ню Йорк и като редактор в openDemocracy. Занимава се с изследване на начина, по който съветската и социалистическата архитектура влияят върху субективността и идентичността преди и след 1989 г., както и на въздействието на социалистическите режими в Източна Европа върху постсоциалистическия период, дискурсивните практики и властови структури, наследени от тоталитаризма.
Адрес:
Research cluster
School of Slavonic and Eastern European Studies
University College London
Gower Street
London WC1E 6BT
United Kingdom
Email: nikolay.nikolov@aljazeera.net

 

Рая Раева е студент по философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Интересува се от посткомунистическото общество, мястото на родените след падането на Берлинската стена в България и дискурсивните и езикови практики на разговор и диалог между поколенията.
Еmail: rayaraeva@gmail.com

Отвъд скритото убежище на Маркс: към една разширена концепция за капитализма

Капитализмът отново е тук! След десетилетия, в които понятието трудно можеше да бъде открито извън текстовете на марксистките автори, днес различни породи коментатори открито изразяват притесненията си относно неговата устойчивост, учени от всякакви школи се надпреварват да систематизират критиките срещу него и активисти по целия свят се противопоставят на неговите практики.1 Несъмнено завръщането на „капитализма“ е добре дошло като кристално ясен знак, ако търсим такъв, за дълбочината на настоящата криза и за всепроникващата нужда от систематичната й реконструкция. Това, за което свидетелства този интерес към него, е засилващото се усещане, че разноликите несгоди – финансови, икономически, екологични, политически и социални, – които ни заобикалят, могат да бъдат проследени до един общ корен; и че реформите, които не се ангажират с дълбоките им структурни основания, са обречени на провал. В същата степен възраждането на понятието демонстрира стремежа в различни кръгове към анализ, който би прояснил отношенията между несъизмерими помежду си социални борби на нашата епоха, анализ, който би могъл да насърчи близкото сътрудничество, ако не и пълното обединяване на техните най-напредничави и прогресивни течения в контрасистемен блок. Усещането, че капитализмът би могъл да се превърне в основна категория на подобен анализ, е достигнало точката си на насищане.

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Нанси Фрейзър

Нанси Фрейзър е професор по философия и по политически и социални науки в New School for Social Research, Ню Йорк. Тя работи в областта на съвременната критическа и феминистка теория. Тя изгражда комплексна теория на справедливостта, съдържаща три основни измерения: преразпределение, признаване и политическо представителство. Автор е на книгите: Unruly Practices: Power, Discourse, and Gender in Contemporary Social Theory (1989); Feminist Contentions: A Philosophical Exchange (co-authored with Seyla Benhabib, Judith Butler and Drucilla Cornell, 1994); Justice Interruptus: Critical Refl ections on the „Postsocialist” Condition (1997); The Radical Imagination: Between Redistribution and Recognition (2003); Redistribution or Recognition? A Political-Philosophical Exchange (coauthored with Axel Honneth, 2003); Scales of Justice: Reimagining Political Space in a Globalizing World (2008); Fortunes of Feminism: From State-Managed Capitalism to Neoliberal Crisis (2013). Изследователските й интереси са в областта на социална и политическа теория, феминистка теория, съвременна френска и германска мисъл.

Адрес:
New School for Social Research
6 East 16th Street
New York
NY 10003
USA
Email: FraserN@earthlink.net

Равнопоставеността: граматика на оспорването и практики на протеста

Интервю с Нанси Фрейзър на Димитър Вацов

Дартмут Колидж, 8 май 2014 г.

Това е второто интервю, което имаме удоволствието да вземем от Нанси Фрейзър за списание Критика и хуманизъм.1 Днес, седем години след първото, много неща са различни. Преживяхме световната икономическа криза (и може би все още сме в нея), която има и по-глобални измерения според Фрейзър: тя е „неолиберална криза на капитализма“ и е не само икономическа, но и социална. Станахме свидетели и на граждански протести по целия свят: от Арабската пролет, Окупирай и Движението на възмутените (Indignados) до Гези, София и Майдана. Навсякъде, независимо от сериозните различия, недоволството на протестите бе насочено към „корумпираните елити“: протестиращите искаха повече демокрация, но може би проблемът е именно в съвременната представителна демокрация. Още повече с руската интервенция в Крим и напрежението във и около Източна Украйна може би настъпват стратегически геополитически трансформации: икономическата глобализация вече не изглежда като по същността си мирен процес и предизвикателство е отправено не само към политическата и икономическата хегемония на САЩ и Запада, но и към начина ни на живот – модерният идеал за еманципирания и автономен индивид вече не е саморазбиращ се както за мнозината, подкрепящи новия руски национализъм, така и за онези, които подкрепят различни националпопулистки движения в рамките на ЕС.

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автори: Нанси Фрейзър и Димитър Вацов (интервюиращ)

Нанси Фрейзър е професор по философия и по политически и социални науки в New School for Social Research, Ню Йорк. Тя работи в областта на съвременната критическа и феминистка теория. Тя изгражда комплексна теория на справедливостта, съдържаща три основни измерения: преразпределение, признаване и политическо представителство. Автор е на книгите: Unruly Practices: Power, Discourse, and Gender in Contemporary Social Theory (1989); Feminist Contentions: A Philosophical Exchange (co-authored with Seyla Benhabib, Judith Butler and Drucilla Cornell, 1994); Justice Interruptus: Critical Refl ections on the „Postsocialist” Condition (1997); The Radical Imagination: Between Redistribution and Recognition (2003); Redistribution or Recognition? A Political-Philosophical Exchange (coauthored with Axel Honneth, 2003); Scales of Justice: Reimagining Political Space in a Globalizing World (2008); Fortunes of Feminism: From State-Managed Capitalism to Neoliberal Crisis (2013). Изследователските й интереси са в областта на социална и политическа теория, феминистка теория, съвременна френска и германска мисъл.

Адрес:
New School for Social Research
6 East 16th Street
New York
NY 10003
USA
Email: FraserN@earthlink.net

 

Димитър Вацов е доктор по философия и доцент в Департамента по философия и социология на Нов български университет. Той е главен редактор на сп. Критика и хуманизъм, както и председател на УС на Фондация за хуманитарни и социални науки – София. Автор е на следните книги: Опити върху властта и истината (2009), Свобода или признаване: Интерактивните извори на идентичността (2006); Онтология на утвърждаването: Ницше като задача (2003). Интересите му са в областта на политическата философия и особено критическата теория, както и постаналитичната философия на езика.

Адрес:
Департамент „Философия и социология“
Нов български университет
бул. „Монтевидео“ 21
София 1618
Email: dvatsov@gmail.com

Критическата теория след края на прогреса: контексуализъм, деколонизация и политика

Интервю с Ейми Алън на Димитър Вацов

Дартмут Колидж, 4 юни 2014 г.

Димитър Вацов: Това е второто интервю, което имаме удоволствието да вземем от Вас за списание Критика и хуманизъм (вж. Allen, 2012). Предишния път Вие започнахте отговорите си с обща дефиниция на критическата теория, цитирайки известната Марксова фраза, а именно „самопроясняване на борбите и копнежите на епохата“. В същото интервю, но и неведнъж във Вашите анализи Вие добавяте към тази „обяснително-диагностична“ функция на критиката още една: „антиципаторно-утопичната“ (нека да използваме отново разграничението, предложено от Шийла Бенхабиб). Сега, имайки предвид тази обща рамка, ще Ви помоля да я ситуирате спрямо две полета. Първо, бих искал да се спрете на актуалната ситуация в съвременната академична социална критика: кои са основните проблеми и ключовите сблъсъци между парадигми в полето, как оценявате техния критически (както обяснителен, така и антиципаторен) потенциал и как позиционирате собствения Ви критически проект.

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автори: Ейми Алън и Димитър Вацов (интервюиращ)

Ейми Алън преподава в Университета на Дартмут от 1997 г. след като завършва докторат по философия в Северозападния университет. Изследователските и преподавателските й интереси за в областта на континенталната философия с особен акцент върху пресечената точка на критическа социална теория, пост- структурализъм и феминистка теория. Тя е публикувала редица статии, свързани с темите на властта, субективността и автономията в трудовете на Фуко, Хабермас, Бътлър и Арент. Публикациите й включват две книги: The Power of Feminist Theory: Domination, Resistance, Solidarity (1999) и The Politics of Our Selves: Power, Autonomy, and Gender in Contemporary Critical Theory (2008). Тя е редактор на сп. Constellations: An International Journal of Critical and Democratic Theory, както и на поредицата New Directions in Critical Theory в Columbia University Press. Тя е Изпълнителен директор на Society for Phenomenology and Existential Philosophy.

Адрес:
Department of Philosophy
Dartmouth College
6035 Thornton Hall
Hanover
NH 03755
USA
Email: amy.r.allen@dartmouth.edu

Димитър Вацов е доктор по философия и доцент в Департамента по философия и социология на Нов български университет. Той е главен редактор на сп. Критика и хуманизъм, както и председател на УС на Фондация за хуманитарни и социални науки – София. Автор е на следните книги: Опити върху властта и истината (2009), Свобода или признаване: Интерактивните извори на идентичността (2006); Онтология на утвърждаването: Ницше като задача (2003). Интересите му са в областта на политическата философия и особено критическата теория, както и постаналитичната философия на езика.

Адрес:
Департамент „Философия и социология“
Нов български университет
бул. „Монтевидео“ 21
София 1618
Email: dvatsov@gmail.com

Разкази за българския апокалипсис

Кризата на едно общество − икономическа, политическа, социална, морална − се придружава от разкази, които се опитват да я разберат и да й се противопоставят, но в повечето случаи самите те са изрази на същата тази криза. Текстът ми е посветен именно на апокалиптичните разкази за България, които, насищайки постепенно българската медийна среда, без да срещнат особена съпротива, тихомълком се превръщат в доминиращ светогледен фон. Тези апокалиптични визии всъщност представляват своеобразни дискурсивни вируси, които могат да намалят сериозно познавателните ни способности, но и да ограничат практическите ни способности. Именно защото сме пряко засегнати от тях, ние трябва категорично да им се противопоставим.
Най-напред апокалиптичните разкази предявяват една догматична в Кантовия смисъл на думата, тоест некритична, познавателна претенция. Те претендират да бъдат непосредствено и всеобхватно знание за българската социална реалност, без да си дават сметка, че представляват специфична културна и жанрова форма, която всъщност се наслагва върху реалността и я подменя. Тези разкази не анализират заобикалящия ги свят, те само го поглеждат, откривайки от пръв поглед криещата се в него дълбока тенденция. За тях социалната реалност (в много широк диапазон от
конфигурации) е само претекст, който им дава възможност да активират и разгърнат собствената си „културна програма“. От друга страна, макар да представляват фиктивна социална реалност, предразсъдък за социалната реалност, апокалиптичните разкази са способни да предизвикат реални практически ефекти: те стесняват значително мотивацията ни за политическо и гражданско действие, вкарвайки я в афективните граници на примирението, апатията, чувството за обреченост.

Език

Цена:

















BG 1.50 EUR

Автор: Боян Знеполски

Боян Знеполски е доцент в Катедра „Социология“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на монографиите Пределите на субекта (2007) и Херменевтични парадигми (2004). Член е на УС на Фондация за хуманитарни и социални изследвания и на Редколегията на сп. Критика и хуманизъм. Последните му публикации включват съставителството на „Народът“ и „гражданското общество“ като ресурси на демокрацията (Критика и хуманизъм кн. 41, извънреден брой/2013) и съвместно с Димитър Вацов на Преосмисляне на демокрацията. Власт и съпротива (Критика и хуманизъм кн. 38, бр. 1/2012).

Адрес:
Катедра „Социология“
СУ „Св. Климент Охридски“
бул. „Цариградско шосе“ 125
София 1113
Email: bznepolski@hotmail.com